Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 15

Пусна всичко в боклукчийския чувал и го напъха под седалката. Не си изяде хамбургера.

Тъкмо минаваше седем сутринта. Възбудените тълпи ставаха все по-многобройни. Още беше тъмно. И отново заваля.

Хелър затвори очи. Може би си почиваше. Казах си, че тази почивка ще му бъде много нужна, дори преди да е свършил денят. Още не се бях заел с него както трябва!

Четвърта глава

В седем и половина Хелър включи радиото:

„… тълпите. От Манхатън, от Куинс, от Бруклин и дори чак от Ню Джърси те се стичат за състезанието. 495-о шосе е задръстено, федерална магистрала 25 е претъпкана, а 27-ма е гъчкана с коли и автобуси. Незнайно как поддържат отворена претоварената автострада «Сънрайз».

Въпреки бурята армейците докараха по въздуха снегорини чак от Блуминдейл. Но колкото и бързо да почистват пътищата, снегът пак натрупва.

Неколцина от пилотите и техните екипи вече са тук. Още не се е мяркал този идол на Америка — Гениалното хлапе. Неговата кола ще има номер 1. За екипа му е определен Бокс 1.

Аха, ето го и Джеб Тошуа. Той е на 101 години. Джеб, как ти се струва тази снежна буря?

— Ами к’во да ти кажа бе, Джери, май не помня да е вилняла толкоз лошо чак от шейсе и пета, да не беше пък седемдесе и пета? Не бе, може да е било през осемдесе и втора. Я да видим сега, затри ми се котката…

— Благодаря ти, Джеб — припряно го прекъсна спортният коментатор. — Доста парици са заложени не само на състезанието, но и на времето: дали ще вали, когато дадат стартовия сигнал?

Ей, ето го и Браг Убиеца, най-добрия пилот на отстраняване в Джорджия. Убиец, какво имаш да ни кажеш за това състезание?

— Ама това жури е най-побърканото, откак има състезания с коли. Вали сняг, обаче тия «бибипнати» типове от журито не щат да променят правилата и да ни позволят да сложим вериги и шипове. Тия «бибипци»…

— Благодаря, Убиецо Браг. А тълпите все прииждат. Ей там има един автобус, препълнен от Маршируващия девически оркестър на гимназията «Джаксън». Ами че те имали много девици…“

Осем часът. Снегът бе поотслабнал. Стана по-светло. Ясно различавах от своя хълм нахлуващото към пистата човешко гъмжило. Изсипващото се от вагоните на метрото множество пристигаше до крайната цел с автобуси. Снегорините пръскаха бели гейзери встрани от пътищата. Един работеше по почистването на самата писта.

Осем и половина. Нова, зловеща стена от сиво-черни облаци напираше насам. Започна да вали двойно по-упорито отпреди.

Радиото не млъкваше:

„Според местните метеоролози, чиито прогнози научавате благодарение на Търговската камара на Флорида, днес тук действат два атмосферни фронта. Единият е леденостуден и напира откъм Манхатън с температури под минус десет градуса. Другият се сражава срещу него с плътен снеговалеж, изтласкван на север от горещите знойни ветрове на Маями Бийч, Флорида. Сега в Хиалеа е прекрасно тропическо утро с температури осемдесет и два градуса по Фаренхайт, там най-хубавите момичета на Флорида ще гледат надбягването на чистокръвни кучета. Двата вкопчили се атмосферни фронта се блъскат над Сприйпорт в Лонг Айлънд. Ще прекъснем за рекламата на «Тропически въздушни линии»…“