Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 145

Но втората картичка беше още по-страшна!

„Солтан Грис

Все още офицер от Апарата, освен ако непосредственият му началник научи, че не се е оженил за мен, и ако не го е направил при следващата ни среща.

Йо-хо! Където и да си.

Той си расте прекрасно. Все още му е раничко да ритка в коремчето. Когато порасне, в кое училище ще го запишем? В Академията, да бъде като баща си? Можем и да му купим назначение във Флота. Моля те, не губи време и ми пиши веднага, за да ми спестиш неприятната необходимост да наемам адвокати, те ти прахосват времето, което може да бъде запълнено с много по-приятни занимания.

Обичащото те бременно момиче,

което ти изостави

Пратия Тайл

Имение Минкс

Завийте надясно при странноприемница «Косматият звяр»

Нафуканите хълмове

ПС: Младите офицери са винаги добре дошли, с униформа или без, за да проучат този случай.

(Можете да използвате площадката за кацане по всяко време на денонощието.)“

Да я „бибип“!

Опитваше се да ме забърка в лоша каша! В най-ранна младост се заклех никога, никога, ама НИКОГА да не се женя! Кой ли пък би искал кухненски прибори да свистят край главата му? Кому бяха нужни всички убийства, случващи се, когато извлечеш някой свой побратим-офицер от леглото на жена си?

И, проклет да бъде, Прахд каза, че преди да замине от Волтар, е удостоверил и регистрирал нейната бременност!

Да „бибип“, „бибип“ и пак „бибип“ този Прахд! Колко хубаво, че официално е мъртъв. Иначе веднага бих го застрелял, да ми се махне от очите!

Колкото и да бях закъсал за жени, това в никакъв случай не се отнасяше за вдовицата Тайл! Тя изтребваше съпрузите си при най-дребния повод. Но за да бъда откровен, не това беше истинската причина.

Просто никога, за нищо на света не бих й простил страстта към Хелър. Само каква наглост — аз съм при нея, а тя автоматично получава „бибипи“ само като помисли за онзи „бибипец“ Хелър! При това го бе зърнала само веднъж за не повече от минута. Дори не поговори с него!

О, вдовицата Тайл не беше жена за мен! Колкото и да ми се искаше, не се мъчех ЧАК ТОЛКОВА!

Нека мечтае за Хелър, колкото си пожелае. Бях в безопасност на повече от двадесет и две светлинни години!

Но това поне поохлади разгорялата се в мен жарава. Вече почти не ме болеше на онова място. По дяволите и тя, по дяволите и Хелър!

Тогава си припомних как накарах Хелър да напусне „Грейшъс Палмс“. Да го лиша от онези жени беше едно твърде изискано наказание. Като се пресметне всичко, контрата оставаше у него. Засмях се.

Помислих, че сега му е времето да махна одеялото от екрана и да се наслаждавам на премеждията му.

Пета глава

Той стоеше в парк и рееше поглед над Ийст Ривър. Зимният вятър вдигаше малки пенести вълнички, над тях ниско прелитаха чайки.

Той се обърна, очите му за миг се спряха на Статуята на Мира, после се плъзнаха към Еспланадата, където плющяха флаговете на множество държави.

Хелър беше пред Обединените нации!