Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 146

Ледената тръпка на предчувствие ме прониза като мразовития вятър, брулещ Хелър. Каква ли работа имаше там?

Внимателно оглеждаше широката пътека пред сградата на Общото събрание, често извиваше глава към 46-а улица. Познавах добре района — той чакаше някой от града да дойде пред Обединените нации.

Една групичка привлече вниманието му. Всички увити и закачулени в кожи. Вероятно не очакваше да го забележат, затова излезе по-напред.

Групичката спря. Някой посочи отдалече към Хелър. Всички се извърнаха.

И се затичаха към него. Викаха от радост.

— Хубаво момче!

— Ох, миличкият!

Те тичаха към него, а той тичаше насреща.

Срещнаха се в радостна блъсканица.

Всички се опитваха да го хванат за ръцете и да го разцелуват по бузите.

Жени от „Грейшъс Палмс“! Разпознах Марджи, Минет и високата жълтокожа.

— Ох, хубаво момче! Толкова сме самотни без тебе! — извика една.

— Толкова ни липсваш! — проплака друга.

— Сякаш минал век! — изчурулика Минет.

Богове, какви хубавици бяха тези жени! Всички със светнали очи и зачервени бузи. С какво право този тип разполагаше с такива прелестни създания? Та той дори не бе преспал с никоя от тях!

— Мислехме, че няма да дойдеш — каза жълтокожата.

— И да пропусна ден като този? — възкликна Хелър.

— Не можех да си представя, че ще постъпиш така — обади се Марджи. — Нали идеята е твоя.

— Не, не — отрече Хелър. — Вантаджо го измисли. Той ни е политическият експерт. А вие, момичета, свършихте цялата работа.

Минет каза:

— О, как работили! Ние нощ след нощ агитирали, пак агитирали, нагоре-надолу. Всички момичета набили в глави на делегати — ако не приемат резолюция, ние тях зарязва! И никакъв кеф за тях повече.

— Мисля, че тези делегати в ООН схванаха какво се иска от тях — обясни Марджи. — Всеки делегат, който не гласува с гръмко „да“, попада под строги санкции в „Грейшъс Палмс“.

— Ама наистина се напъвахме — додаде жълтокожата. — А когато са легнали, трудно отказват!

— О, мисля, че ще приемат резолюцията — успокои ги Хелър.

Стоях като зашеметен. Бях дочул една-две да казват на седналия една вечер във фоайето на „Грейшъс Палмс“ Хелър, че „работят по въпроса“ с клиентите от Обединените нации. Но не можах да хвана нишката на мошеничеството, забърквано в тъмните стаи на тези проститутки. Нима е било заради тази резолюция?

— По-добре да влезем — предложи Хелър. — Наближава времето за окончателното гласуване.

В щастлива тълпа нахлуха в сградата на Общото събрание и отидоха до бюрото за информация във фоайето. Униформеното момиче вдигна неодобрителен поглед — блъскаха се и се кикотеха.

— Имате специални покани за нас — съобщи жълтокожата. — Делегатът от Майсабонго обеща да ги уреди.

— Ах, да — каза чиновничката. — Пет пропуска за галерията на гостите.

— Шест — натърти жълтокожата.

Чиновничката отвори плика. Преброи пет пропуска.

— Аз ще седна в скут на хубаво момче — обеща Минет.

— Не, аз ще седна в скута му — решително заяви Марджи.

Жълтокожата се пресегна през чиновничката към кутиите с пропуските. Взе един.

— Никой няма да седи в скута му — уведоми ги тя.

— Не можете да правите това! — възмути се чиновничката. — От нас се иска да ги даваме на дошлите първи. Но това е специална сесия и очакваме съпругата на президента на Съединените щати, а също цяла делегация от Лигата за освобождение на жените…