Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 132

Земетресенията и ураганите, смесени с целия небесен хаос на Боговете, въобще не можеха да се сравнят с това!

ОЛЕЛЕ!

Накрая стаята се успокои до размазан световъртеж.

Лежах задъхан.

Боцна ме учудване. Къде е било това през целия ми живот досега?

Още някой пъшкаше. После леглото се разтресе.

Видях върха на шапка. Сестра Билдирджин сигурно вече стоеше до леглото.

Мърмореше си.

— Прахд каза, че било направо превъзходно за кожата. Ако се съди по количеството, ще имам най-хубавата кожа в цяла Турция!

Внезапно през процепа видях вдигнатите й нагоре крака. Май седеше на пода!

— Нищичко не бива да се губи — редеше тя. — Съхранението е моят девиз.

Не виждах какво правеше. Чух я да прекосява стаята към мивката.

Чух плисък на вода. После тишина.

Изведнъж чаршафът беше дръпнат от лицето ми. Тя стоеше пред мен напълно облечена.

— Между другото — промълви с професионална усмивка, — ще се радваш, като научиш, че оборудването ти издържа успешно клиничните изпитания. Разбира се, липсва ти опит в употребата на твоите инструменти. Трябва да ти кажа, че Прахд е много по-сръчен майстор.

Тя кимна към долната половина на тялото ми, която не можех да видя. Погледна ме. Размаха заплашително пръст.

— Разбира се, ти сега си само едно малко момче с нова играчка. Гледай да не я счупиш веднага.

Започна да разкопчава катарамите на ремъците, придържащи ме към леглото.

— Султан Бей, не се славите с особено добро име. Наложи се да ви оставя вързан, за да не ме изнасилите в мига, когато се освободите. Сигурна съм, че ме разбирате. Така, ако сега развържа и този последния, ще обещате ли да не ми скачате и да не ме изнасилвате?

Това безумие ми направи услугата да внесе малко ред в хаоса на мислите ми. Действителността сякаш се стовари върху главата ми. Току-що „бибипнах“ гаджето на Прахд!

— Не казвайте на Прахд! — примолих й се.

— Е, зависи.

Изнудване! Знаех си! Моят обучен от Апарата нос го подушваше и през аромата на нейния парфюм и миризмата на секс.

— От какво?

— От две неща. Никога повече да не прекъсваш някое момиче на средата. И никога, никога, никога повече да не блъскаш моя „Фиат“!

Не ми харесваше този неин поглед.

— Обещавам.

— Да, ама аз не обещавам — каза тя.

Със замах отвърза последния ремък и ми метна еднократния халат с чехлите.

— Облечи това и се поразходи из приемната, докато ти донесат дрехите. Трябва да избърша всички тези пръски по пода, преди някой да ги види и да открие какво е станало.

Практично момиче. Излязох припряно.

Осма глава

Установих, че съм заемал стая в основната сграда на болницата. Всички отделения и стаи бяха разчистени още щом се появила възможност огромните запаси да бъдат прехвърлени в складовете. Подразни ме да виждам толкова много турци по леглата. Мястото беше направо претъпкано с гости, които не можеха да си платят престоя! Истинските доходи се криеха долу, в тайното подземие.

Шляех се по посока към голямото фоайе. Беше времето за прегледи. Навсякъде се тълпяха старци, жени и деца, чакащи реда си за безплатното лечение. Пълна загуба на време. Отрепки! Е, аз направих това достъпно за тях. Би трябвало да са ми благодарни. Ходех важно сред гъмжилото. Виждаха кой идва, бързо придърпваха децата към себе си и се свиваха на пейките.