Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 131
Л. Рон Хабърд
— Разбира се! Всеки, който е способен ДВА ПЪТИ да прекъсне едно момиче на средата, трябва да е скаран със секса. И такъв човек сигурно не може да оцени най-хубавото в живота. Още при първия ми намек доктор Мухамед взе присърце тази работа. Но никак не съм сигурна, че сме приключили с това.
Черните очи блестяха твърде ярко!
— Мисля — рече тя, — че съм длъжна да се уверя.
Пулсът ми се ускори от първия повей на тревогата. Тя имаше вид на жена, която се кани да каже нещо лукаво и хитроумно.
— Е, има само един начин да проверя.
Подскочи към вратата и я залости. Върна се и пусна радиото по-силно. Отиде до прозореца и се успокои, че никой не може да надзърта вътре.
Тревогата ми избуяваше.
Провери ремъците на леглото. Когато видях, че няма да ме развърже, температурата ми скочи.
Свали си десния пантоф. Изрита левия пантоф. Обърна се с гръб към мен. Правеше нещо около кръста си.
Какво замисляше?
Нещо проблесна. Тя се наведе и пак се изправи. Държеше бикините си.
Захвърли ги.
Бутна сестринската си шапка на темето.
Взирах се в нея паникьосан.
— А, така няма да стане — каза тя. — Не бива да зяпаш!
Бързо вдигна чаршафа така, че ми остана само тесен процеп за гледане. Виждах ъгъла на прозореца и лампата в средата на тавана. Но не и сестра Билдирджин!
Усетих, че леглото се наклони.
О, Богове! Какво искаше да направи?
Леглото пак се разклати.
Трескаво се надигнах да видя какво става. Но ремъците ме спряха.
Хладен полъх ми подсказа, че долната половина на чаршафа е дръпната.
Очите ми почти изскочиха от главата.
Внезапно проумях какво бе намислила.
Милосърдни Богове! Та тя беше непълнолетна!
Баща й беше най-известният лекар в околията. Щеше да ме убие, само ако я пипна!
Опитах да се утеша с мисълта, че ТЯ вършеше цялото пипане.
После като видение ми се мярна ловната пушка на баща й. Той беше най-добрият стрелец по пернат дивеч в цяла Турция. Смъртоносен!
Зрението ми се замъгли от представата как пърхам трескаво из небето, после гърмът на пушката и аз безсилно падам на земята.
Беше твърде късно.
За миг мярнах върха на сестринската шапка. Червеният полумесец ми заприлича на насочено към мен острие.
— Оооох! — напяваше тя. — Чудно, чудно!
Сестринската шапка слезе надолу.
После леглото се заклати.
Поред виждах ту върха на сестринската шапка, ту лампата на тавана.
Струваше ми се, че очите ми се въртят на спирали.
По радиото започна песен на „Хучи-Хучи и Техните Електрически Джура Иризва“. Тя влезе в ритъма им.
Сестринската шапка и лампата се сменяха в ритъм на музиката.
Потънах във ВЕЛИКОЛЕПНО УСЕЩАНЕ!
Само понякога ушите ми долавяха откъси от песента.
Продължаваше безкрайно! И сестра Билдирджин, и музиката!
Минаваха минута след минута.
После бббббббууУУУМ!
