Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 128

Опитах се да разчета по лицето й. Тя беше изключително хубаво момиче, макар и твърде малка на години. Гарвановочерна коса, загар, равни бели зъби, пълни устни, големи черни очи, особено изразителни. И беше прекалено добре развита за възрастта си. Нали беше жена, значи никакво коварство не й беше чуждо. Всеки може да ви каже, че хубостта и коварството вървят ръка за ръка. Затова трябва да избивате пойните птички, щом ги зърнете. Но когато говорим за жени, става точно обратното. Стигне ли се до убийство, те винаги първи ме избират за мишена. Какъв ли не опит ми се струпа на главата — Крек с нейните хипношлемове, мис Пинч с нейния червен пипер и дори скъпата ми Утанч с нейните кредитни карти доказваха това без никакво съмнение! Вече се учех да бъда недоверчив. Сестра Билдирджин непременно криеше някакъв трик в ръкава!

Тя подреди съдовете върху количката и я бутна към вратата. Усмихна ми се много весело — твърде лош знак!

После застана до отсрещния край на леглото.

Леко повдигна чаршафа и надникна под него.

— Това исках да видя — каза тя.

О, Богове! Какво ли гледаше?

Все пак са направили нещо!

На моя вече поразклатен ум му се събра прекалено много. Разпищях се:

— ПРАХД! ПРАХД! ПРАХД!

Сестра Билдирджин цялата сияеше.

— Ако говориш за доктор Мухамед — тя го назова със земното му име, — ще ти го доведа. О, това е страхотно!

След не повече от минута младият доктор Прахд (същият доктор Мухамед Ататюрк) влезе, следван по петите от сестра Билдирджин.

Надвеси се над мен и оголи гръдта ми. Имаше две-три лепенки. Дръпна ги, а с тях и малко косми.

— Упоили сте ме за двадесет часа! — извиках му вбесен. — Какво толкова още трябваше да ме правите, не ви ли стигаше преди?

Той дръпна чаршафа по-надолу, намери други две лепенки на корема ми и ги отлепи.

— Дупки от тръбите. Заздравели са чудесно. След като ви извадихме от Свръхскоростния, трябваше да излекуваме и дупките от тръбите.

Превръзката на корема ми пречеше да погледна по-надолу. А той застана до краката ми и също като сестра Билдирджин леко повдигна чаршафа и надникна.

— Ами да — отбеляза. — Вече сте съвсем добре.

О, Богове, какво ли гледаха? Нали познавах Кроуб. Изпаднах в паника.

— В какво съм съвсем добре? — изкрещях аз.

— Дайте огледало — обърна се той към сестра Билдирджин.

Тя го беше донесла. Сложи го на коленете ми и го нагласи. Младият доктор Прахд дръпна чаршафа с жест на театрален директор, представящ нова пиеса.

Взрях се в огледалото.

Едва не припаднах.

Пак погледнах.

И писнах:

— Превърнали сте ме в кон!

— Не, не — успокои ме той с професионална невъзмутимост. — Това е съвсем нормално. Толкова сте свикнал единият тестис да ви липсва, а другият да е хлътнал в тялото ви, че скротумът и самите тестиси може би ви изглеждат необичайно.

— Но ТОВА е толкова ДЪЛГО! — изврещях.

— Султан Бей — каза Прахд, — вие като че ми нямате доверие. Кожата ви е напълно обновена, всички зле зараснали счупени ребра са нагласени добре, всичките ви вътрешни органи са излекувани. И макар че силно се изкушавах, дори не промених лицето ви, само премахнах някои циреи и белези. Просто ще имате по-интелигентна и свежа външност. И сега не сте особено приятен за окото, така че не се тревожете.