Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 153

Бери ме погледна. Внезапно реши.

— Сигурен съм, че той ще стане чудесен фамилен шпионин — каза той. — Ще бъде удоволствие да работя с него.

Бери си отиде. Аз самият станах да си ходя. Но Роксентър гледаше часовника си.

— Не — каза той. — Ще продължи само няколко минути.

Отиде до балкона и отвори вратите. Тихото бръмчене на движението достигна до катедралообразната стая. Той махна с ръка към великолепните арки.

— Това може да ти се струва много просто и непретенциозно, Инксуич, сега, когато си фамилен шпионин. Но аз съм скромен човек. Не се нуждая от много. Лекарите от фондацията ми тъкмо ми казваха онзи ден колко са доволни, че са ме направили безсмъртен. Толкова е добре за света да има сами един човек, който да го владее завинаги. Просто не биха могли да изплатят данъците по наследството.

Когато ти влезе, видях, че се чудиш защо не съм се оженил за някое от онези момичета. Ти си бил толкова тясно свързан с фамилията — леля Тиманта и всичко останало, — че наистина имаш право да знаеш. За да не се сближиш с някого от „бибипаните“ ми роднини. Не е необходимо да се женя, Инксуич. Тази фондация ме убеждава, че ще живея вечно и не е нужно някакъв „бибип“ син да се прибавя към конкуренцията. Разбираш ли, Инксуич? Така че не се опитвай да бъдеш мил с някой друг член на фамилията. Схващаш ли?

Кимнах, но той не гледаше към мен. Вечерта заливаше града, който той владееше, както и планетата.

Погледна към часовника си. После вдигна поглед. Изражение на екстаз заля лицето му.

— Не чуваш ли музиката от арфа? Това се случва всеки ден по това време. Слушай сега! Слушай внимателно!

Той млъкна. Блаженство къпеше лицето му.

— Ето! Точно навреме! Ето я! Ах, какви красиви думи: „Единият истинен Бог е Делбърт Джон Роксентър“!

Той се извърна и хукна към бюрото си. Върна се, като държеше химикал и лист хартия върху позлатен поднос.

— О, толкова се радвам, че имам още един свидетел! Подпиши това удостоверение, моля.

Аз се подписах, но усетих, че светът се върти около мен.

Звукова халюцинация! Параноична шизофрения! Мегаломания!

Точно като Ломбар! Делбърт Джон Роксентър — още един очевиден ярък лунатик!

Работех за ДВАМА луди мъже!

ЧАСТ ДВАДЕСЕТ И СЕДМА

Глава първа

През следващите няколко дни получих основни образование за това как една велика и мощна организация като тази на Роксентър, една непревземаемо ефикасна голяма машина може да „бибип“ една планета. Бях обладан от възхищение. Не бе чудно, че Ломбар изучаваше Роксентър така прилежно! Правех си записки винаги, когато беше възможно, за да мога да ги изпращам на шефа си и да му се подмазвам. Земята може да е несъвършена и примитивна и много от технологиите си, но организацията на Роксентър беше на светлинни години пред всичко друго в открития космос. Пет поколения на сатанинскн мошеничества я бяха направили това, което беше сега: колос! Цяла планета, танцуваща под палката на един психираи човек! Великолепно! В сравнение с това Хелър беше едно жалко нищо! И аз щях да отприщя лавината върху него!