Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 105

— За него ли е? — попита сестра Билдирджин.

— Да — отвърна Прахд.

Тя незабавно ме сграбчи за ръката и ме хвърли на операционната маса. Бях изненадан от силата й.

Накара ме да легна като мъртвец и започна да стяга каишите. Стегна краката ми, стегна стомаха ми, сложи големи тежки каиши през гърдите и ръцете ми. После взе последния каиш и го стегна през гърлото ми. Беше твърде стегнат — не можех да дишам.

Тя си мърмореше под носа. Някак вбесено.

— Почакайте! — казах. Заради начина, но който тия двамата ме гледаха, не исках да изпадна в безсъзнание. Можех да се събудя със скалпел, стърчащ не там, където трябва. — Без пълна упойка! Само местна. Не е кой знае каква работа.

— Нямаме „Новокаин“ — каза сестра Билдирджин.

Обърнах глава.

— Ей там има едно шише, на което пише „Новокаин“!

Тя го взе и го пъхна в джоба си.

— Празно е. А по това време на нощта няма отворени аптеки.

— Така е — каза Прахд.

Тя отиде до едно чекмедже и взе нещо. Върна се и каза:

— Отвори си широко устата.

Направих го, като очаквах да погледне зъбите ми. Тя бутна голямо парче марля в устата ми и го напъха докрай.

Стъпи с двете си колена върху гръдния ми кош.

Тъй като беше млада и малко кокалеста, те бяха доста остри. Вдигна полата си, като оголи бедра. Събра лакти и взе лицето ми в ръцете си. И маникюрите и бяха доста остри. Държеше главата ми като в менгеме.

— Давай, докторе — каза тя. — И се надявам, че инструментите са тъпи! Младите момичета имат нежни сърца.

Разбрах, че има комплекса на Електра. Фиксация върху баща й. Опитах се да отворя уста и да й кажа, че аз не бях баща й, но там беше парчето марля. Коленете на сестра Билдирджин се впиваха толкова силно, че не почувствах първото срязване. Усетих второто!

Прахд — можех да завъртя очите си достатъчно, за да видя — използваше електрически нож „Занко“. Държеше някакъв съд, в който събираше кръвта. Беше отворил скална ми. Не беше необходимо да виждам, за да разбера! Щипеше ужасно!

Сестра Билдирджин много здраво държеше главата ми с маникюрите си.

— Може би не е добра идея да се появиш и да прекъснеш нещата тъкмо по средата — каза тя. — Да го направиш един път вероятно е в реда на нещата, но когато се случи два пъти, започва да изглежда преднамерено. Младите момичета имат нежни сърца!

Прахд постави малко кръв в една епруветка и подгря някакъв катализатор. Разни неща бръмчаха, дрънчаха метални съдове. Горелките съскаха.

Той се върна. Държеше някакъв инструмент, подобен на пика. Не можех да видя.

ТРЯС!

Прониза ме болка като от копие. Даже по-лошо!

Той отстъпи назад. Беше взел малко парче от черепа!

Постави го в епруветка. Сложи я в катализатора.

Горелките съскаха. Както и черепът ми.

— Някога правил ли си го до половината? — попита сестра Билдирджин. — Някога правил ли си го до половината и след това да е трябвало да спреш?

Не чувствах маникюрите й. Черепът ме болеше твърде силно.

Сега Прахд държеше една бормашина. Включи?

ОЛЕЛЕ! Шумът, който вдигаше, докато влизаше в черепа ми, беше по-лош и от предсмъртна агония! Стаята се завъртя!