Читать «Планът на нашествениците» онлайн - страница 93

— Гледай сега — повика ме докторът, като се мъчеше да поизпъне схванатия си гръб. — Единственият заловен представител на животинските видове на още незавладяната планета Матачерферстолциан!

Поне дотолкова помнех астрографията.

— Няма такава планета.

— Ами може и да няма — вдигна рамене Кроуб. — Все пак пред теб е един от животинските й видове.

— Хайде, идвай с мен — казах му. — Трябва да пооправиш един специален агент.

Незабавно ме прониза болка в стомаха! Огледах се. Сигурно ми прилошаваше от миазмите. Твърде странно! Бил съм на много планети и съм ял какви ли не чудновати храни. Бях в апарата от години с всичко произтичащо от това. И никога преди не съм усещал стомашни болки.

Асистентите на Кроуб поеха работата и аз извлякох смахнатия доктор навън.

В библиотеката заварихме Хелър, настанен на столче. Преглеждаше книги, които вещицата му беше дала. Кимна небрежно, когато му представих Кроуб.

— Никога не съм се спускал на повърхността на планетата — каза Хелър. — Всичко това е изключително интересно. Да знаете, красива планета е.

Откри снимки на земни хора и изведнъж се замисли дълбоко, вдигаше очи към тавана и пак забиваше поглед в книгата.

Двама от помощниците на Кроуб влязоха след нас. Единият носеше сгъваема масичка, другият — поднос с разни предмети.

Докторът седна.

— На коя планета отивате?

— Блито-3. Земята — отговорих.

— Аха — промърмори Кроуб и единият от помощниците му започна да тършува из чекмеджетата, струпваше какво ли не върху бюрото.

Докторът погледна в справочника.

— Блито-3. Хуманоиди. Притегляне… ъхъ… хм… атмосфера… Стип, дай ми таблицата за плътността на костите. — Асистентът му я пъхна в ръцете. — Аха — повтори Кроуб.

— Агентът не трябва да се отличава от стандартите на планетата Блито-3 — напомних аз.

— Ясно, ясно — успокои ме докторът и ме избута настрани. — Стип, нямаме теглилка.

Стип бързешком се върна с цяла количка, натоварена с инструменти. Кроуб махна на Хелър.

— Събличай се.

Не знам защо, но веднага усетих гадене и болки. Какво ли ставаше с мен?

Хелър отделяше повече внимание на рафтовете с книги, отколкото на Кроуб, но се съблече. Като че търсеше определено заглавие. Стъпи на теглилката и разсеяно правеше каквото му кажеха. Помощниците го мушкаха, измерваха и записваха, а докторът изръмжаваше нещо от време на време.

Стип беше забравил уреда за измерване на плътността на костите и излезе да го вземе. Кроуб не се престараваше в организацията. Малко след връщането на помощника в стаята дочух шепот и раздвижване на вратата.

Пет жени от персонала се блъскаха, надничаха и си мърмореха една на друга. Не знам какво си приказваха, но очите им бяха станали кръгли, изглеждаха някак възбудени и раздразнени.

Проследих погледите им и установих, че именно Хелър е привлякъл такова внимание. Единият от помощниците го караше да се свива и разгъва, мереше потенциалната му мускулна сила. Е, да, страхотно тяло имаше. Сценката ми напомняше за някой от величествените горски богове, около когото се суетят дребни мръсни дяволчета. Толкова беше на мястото си тук, колкото и храмова статуя в кенеф. Като се замислих за това, заприлича ми на една от статуите във Волтарианската галерия — „Богът на изгрева“, изваяна от Доувог. Ей! По дяволите, казах си, нещо не съм наред. Не си падам по мъжете, а когато Кроуб поработи върху него… Дъното на стомаха ми подскочи мощно нагоре. Веднага приседнах, за да не се сгърча на пода.