Читать «Планът на нашествениците» онлайн - страница 92

В края на движението тя се озова в прегръдките му, плътно притиснала се в него. И въобще нямаха намерение да се разделят.

После той я целуна!

Очаквах да избухнат фойерверки. Но само забелязах някакво неясно сияние. Тя отметна глава и го погледна в очите.

— О, Джет! — прошепна.

Отърсих се от вцепенението си. Тази работа не можеше да продължава така. Рязко пляснах три пъти с ръце. Наложи се да направя същото още веднъж, и то по-силно, за да забележат присъствието ми.

Дойдоха при мен, хванати за ръце, споглеждаха се като дечица, уверени, че възрастните не знаят тайната им.

— Време е — изсъсках свирепо — за срещата ни с доктор Кроуб. Тръгвай с мене, Хелър, веднага!

Глава трета

Биологичната секция заемаше объркан комплекс от стари каменни сводове и ниски стаички на стотина фута под земята. За разлика от другите части на крепостта и въпреки черния камък това място беше осветено непоносимо ярко. Никога не съм обикалял цялата секция — прекалено отблъскващо е. Но знаех, че се състои от библиотеки, операционни зали, хладилни складове и необгледни редици колби, колби, колби и резервоари, резервоари, резервоари… Колкото и да е потискаща миризмата на Спитеос, тя е нищо в сравнение с въздуха в биологичната секция — тук имат навика да разсипват клетъчни култури, които гният на пода, пръскат навсякъде ненужни парчета плът и кости от тела, които си се разлагат без проблеми. Спазват санитарните изисквания, колкото на градското сметище.

В първата библиотека шеташе стара вещица, разместваше папки и шумно подсмърчаше, за да не се стекат сополите по горната й устна. Махнах с ръка към един от горните рафтове, с другата посочих Хелър и изкрещях:

— Блито-3!

Тя е глуховата, годинките й наброяваха над век и половина, но все пак ме чу. Тръгна да търси подвижна стълба и аз оставих там Хелър, за да се видя с главния целолог.

Доктор Кроуб беше в далечния край на операционните зали. Щом влязох, той вдигна мръсна длан, за да не го безпокоя. Искам — не искам, стоях и гледах.

Беше разпънал и вързал за операционната маса някакъв нещастник и довършваше работата си по него. Мъжът, може би напълно нормален човек допреди броени седмици, само след няколко докосвания щеше да се превърне в цирково чудовище.

Като променяше и свързваше по нов начин клетките, Кроуб бе сменил ръцете и краката на окаяника с пипала на незнайна морска твар. Деформираната костна тъкан изпъкваше далеч напред над очите. Докторът проверяваше растежа и оформянето на „езика“, отнет от някое хранещо се с насекоми животно, език, който можеше да се изстрелва половин ярд пред устата, сякаш новосъздаденият кошмар се хранеше с летящите около него мушици.

Кроуб беше побъркан на тема създаване на изроди, но съм сигурен, че никога не му е хрумвало колко изроден беше самият той с твърде дългите си крайници и нос като клюн. Докато работеше, лицето му излъчваше призрачен екстаз — посветеният на делото си учен! И най-закоравелите типове тръпки ги побиваха от него. Кроуб наистина вярваше в това, което правеше!

Улових погледа в очите на новото чудовище. Ясно бе, че нещастникът е полудял. Но какво от това, творенията на Кроуб никога не оцеляваха прекалено дълго. Когато умираха, цирковете просто си купуваха други. Все едно, омръзваха на публиката и подмяната им беше добър стимул за бизнеса.