Читать «Планът на нашествениците» онлайн - страница 9

П.П. Ще се радвам да се срещна с вас. Ако дойдете на Волтар, включете се в системата и кажете едно „здрасти“.

ЧАСТ ПЪРВА

Глава първа

До лорд Турн, върховен съдия на Имперските съдилища и затвори, Правителствен град, планета Волтар, Волтарианска конфедерация

Ваша светлост, сър!

Аз, Солтан Грис, ранг ХI, офицер на редовна служба, бивш второкласен чиновник от Координирания информационен апарат — Външно управление, на Волтарианската конфедерация (пожелавам дълъг живот на Негово величество Клинг Надменни и на владетелите на 110 планети от волтарианските владения), с пълно смирение и искрена благодарност се подчинявам на Вашата величествена и вдъхновяващ заповед, издадена с такова снизхождение и справедливост, както следва:

За да заслужа възможното смекчаване на наказанието и с надежда да проявите Вашето всеизвестно милосърдие, с долунаписаното изпълнявам заповедта да опиша своите престъпления срещу държавата. Страхувам се, че те включват противозаконни деяния с такава тежест, с такава низост, с такова отвратително погазване на почтеността, че представляват стъписваща поредица от нарушения на практически всеки Имперски декрет, прокламация или наредба. Аз съм заплаха за властта и Ваша светлост постъпи мъдро, като своевременно нареди да бъда поставен под стража.

Престъпленията ми са толкова многобройни, че в самопризнанията си ще се огранича с изброяването само на онези, които се отнасят до „Мисия Земя“.

И така, оценявайки напълно снизхождението Ви, а именно: а) че ми осигурихте медицинска помощ за изгорените ми ръце и счупени китки; б) че ми осигурихте материали за писане и гласописец, за да направя своите самопризнания; в) че ми осигурихте високо разположена килия в кула с прекрасен изглед към Правителствения град и г) че ме заключихте в нея, аз ще бъда изцяло искрен и откровен и ще подкрепя самопризнанията си със записи, снимки, бележки и бордови дневници, приложени към настоящото.

Като знам интереса на Ваша светлост към лицето Джетеро Хелър, трябва да призная, макар и със закъснение, че той е истинският герой в тези самопризнания. Аз за нещастие съм злодеят. Но такава е волята на боговете — да ни налагат каквито роли сметнат за нужно и да ни оставят да се преборим със страданията си. Съдбата и само съдбата ме принуди да извърша това, което извърших, както сам ще се убедите. Ако злодейството ми е присъщо по природа, какво бих могъл да сторя, за да го предотвратя?

Нека всички бурно приветстват Ваша светлост и Вашия съд!

Е, добре, за да заслужа Вашата зашеметяваща добрина и милост, започвам — силно се съмнявам дали някой някога е дал свидетелски показания или дали съдът е научил (поне Великият съвет със сигурност не знаеше), че една от първостепенните фигури — ако не и най-първостепенната — в тази история беше задържана под стража преди онзи съдбоносен ден, когато Великият съвет издаде първите си заповеди относно „Мисия Земя“.

Да! Това е факт! Джетеро Хелър изнемогваше в крепостта затвор Спитеос. Не удостоен с топлите грижи на един кралски затвор, както съм аз сега, а в Спитеос!