Читать «Планът на нашествениците» онлайн - страница 67

Вече беше на десет фута, когато се пусна. Приземи се безупречно на крака и застана на три фута пред графиня Крек.

Видя я. Изпъна се като пружина. Сякаш някой включи лампа в него.

— Здравей! — каза той. — Здравей, здравей, ЗДРАВЕЙ! Какво прави прекрасно същество като тебе в такова място?

Замалко да опразня обувките. Всеки космонавт във всеки нощен клуб на всяка една от хилядите планети е казвал точно това на всяка проститутка вече хиляди години наред. Та туй е най-изтърканият израз във всеки език. Това си е чисто сваляне! А тя беше убивала мъже само защото са посегнали да я опипат. Казах си наум — сбогом, Хелър, сбогом, мисия! Стиснах здраво взривострела.

Но тя няколко секунди не помръдна. Изведнъж, сякаш й се подкосиха краката, се свлече на стола и извърна лице.

Седеше и нищо не правеше. Очите й се заковаха в една точка на крачка пред ботушите. С нисък напрегнат глас, без да поглежда Хелър, каза:

— Не бива да говорите с мене. — Последва мълчание. Тя като че потъна надолу в стола, настръхнала, затворена в себе си. — Недостойна съм за това. — Просто монотонно мърморене. — Аз съм прогнила. Аз съм зла. Не съм подходяща да говоря с вас.

Чух дълга болезнена въздишка. Седеше като закована и изведнъж изплака:

— За пръв път от три години някой ми говори човешки!

И избухна в ридания! Хелър явно се разстрои твърде силно. Коленичи до нея и се пресегна да хване ръката й. Помислих си — о, не, не, не, не я докосвай! И за по-малко от това е убивала.

Но тя и пръст не помръдна. Седеше с опряна в гърдите брадичка и плачеше!

А коленичилият Хелър държеше ръката й.

Чаках да видя какво ще последва. Нищо. След малко се затътрих към рафта с хипношлемовете и започнах да тършувам. Полето, излъчвано от тях, потапя човек в хипнотичен транс, а касетите се пъхат в гнездо на самия шлем, така обучението в най-различни области става съвсем бързо. Самият аз научих едновременно английски, италиански и турски.

Хелър още стоеше на колене на подиума до нея. Сълзите съвсем измокриха гърдите на графинята и без да пуска ръката й, той бръкна в джоба за червената си инженерска кърпичка и я пъхна в пръстите на другата й ръка. Но тя не си изтри сълзите с нея, а я притисна към устата си, за да заглуши хълцащите ридания, които сякаш щяха всеки миг да я разкъсат на парчета.

Казах си, че така доникъде няма да я докараме. Денят се изнизваше, без да сме свършили работа. Но не смеех да отида при тях.

Прошепнах заповед в комуникационния си диск двама часови да застанат пред вратата. После се измъкнах в коридора и когато пазачите дойдоха, наредих им да не изпускат Хелър от очи. Отидох в целологичната лаборатория. Не видях Кроуб, но и без това не ми трябваше. Накарах един от асистентите да се заеме с лицето ми — той проми раните и отоците, намаза ги с клетъчна култура от личната ми бутилка (приспособяват ги за всеки поотделно), после залепи нови парчета фалшива кожа отгоре. Вече изглеждах по-добре. Надявах се поне този път лепенките да издържат, въпреки че се потях ужасно.

Върнах се в залата.