Читать «Планът на нашествениците» онлайн - страница 65

С някак смешен стон лепъртиджът се изправи. Стигаше до над рамото й. Повлече се през залата. С една ръка, насочена към животното, а другата — към клетката, тя вървеше до звяра. Накрая той влезе вътре.

Хората й незабавно се размърдаха. Затвориха предния капак на клетката. Тя вече беше качена на товарна количка и те само чакаха указание къде да я преместят.

— Сложете го в топла клетка — каза графинята с безизразния си глас. — Накарайте някой от асистентите на Кроуб да отгледа клетъчна култура и ако е възможно, да му възстанови ноктите. И никой от вас да не закача това животно, защото сега и без друго ще бъде трудно да го дресирам. Разбрахте ли ме?

Окаяниците енергично закимаха. Тя щракна с пръсти и те бързешком изтъркаляха клетката към асансьора, за да се скрият от погледа й.

Глава четвърта

В залата миришеше на вкисната пот, гниеща кръв и озон — белезите на апарата. Дим от бича и сажди от изгорен плат се носеха из въздуха. Петната зеленикава светлина криеха гадни тайни из сенчестите ъгли.

Графиня Крек кротко се запъти към подиума до вратата, върху който се намираше бюрото й.

Хелър се раздвижи. Очите му любопитно се взираха в хаоса от машинарии из залата, измислени да причиняват шокове, гърчове и болка.

Графинята ме видя. Очите й бяха безизразни. Качи се на подиума и отвори уста да каже нещо. Знаех предварително какво ще бъде. Закъсняхме повече от час за началното обучение на Хелър. Сега щеше да ми смъкне кожата без никакви страсти, ивичка по ивичка.

Но тя не продума. Погледът й се закова в Хелър.

Леко присвил очи, за да вижда по-добре, той се отдалечаваше от нас. Огледа първата машина. Беше приплеснато грозно съоръжение с явни признаци на разпадане. Ако сложите човек вътре, можете да му опържите мозъка с най-различна и точно отмерена сила. Хелър направи нещо със стърчащото отстрани лостче и вдигна капака на захранването, отдолу се показа прашна плетеница схеми и проводници. Той започна да бърника във вътрешностите на машината и сигурно обърка нещо, защото извади скъсан кабел и го заразглежда.

Усещах се като ледена буца. Никой не си позволяваше да се докосне до уредите тук. Бързо преместих поглед към графиня Крек. Тя стоеше неподвижно и се взираше в Хелър. Лицето й не изразяваше нищо. Както винаги. Тази жена беше прекрасна като изваяние на богиня върху църковен олтар, но не по-топла от камъка на статуя. Или по-студена, кой знае. Не смеех да дишам. Не знаех какво би направила, за да прекрати това нахлуване в нейната недосегаема територия. Подготвих се за най-лошото.

Всъщност мисля, че Хелър не я видя, когато тя застана на подиума до вратата. Мястото беше зле осветено, а той сякаш омагьосан обикаляше машините. Разположени покрай стените, те представляваха наистина неприятна гледка. Отиде при следващата — бъркотия от разкривени и извити лостове и внушителни двигатели. Служеше за разтягане на сухожилия и макар че някой би си помислил колко е полезна за акробати и танцьори, беше продукт на специалистите по изтезания. Той прокара пръст по лежанката и огледа мръсотията. Извади един от онези звездообразни парцали, които инженерите използват за почистване, и изтри пръста си.