Читать «Планът на нашествениците» онлайн - страница 40

— Изглежда ми истинска — каза накрая.

Удържах снизходителната усмивка на лицето си, но вътрешно потреперих. Случайно заповедта беше истинска, но за да се увери в това, би трябвало да я свери с регистрационните списъци в планетарната документна система. Апаратът можеше да подправи документ като този за броени минути. Приятелчето беше абсолютно безнадежден случай като шпионин.

— Но е била издадена 4,7 дни, след като ме отвлякохте — добави той.

Надникнах над рамото му. Да, датата и часът бяха отбелязани, не беше трудно да го открие.

— Трябваше да сме сигурни, че разполагаме с подходящия специален агент, преди да поемем задачата — излъгах гладко.

— Виж какво — каза Хелър. — Това местенце е доста гадно. Не можем ли да обсъдим всичко някъде другаде?

— Веднага щом решиш да приемеш.

— Аха. Дали не надушвам и изнудване сред тукашните нежни аромати?

— Не, не — бързо додадох аз. — Само че… ами… някои сили не искат мисията да протече успешно. — Не беше лъжа. — Затова съм натоварен да се грижа за твоята безопасност.

Блестящо се справям, казах си наум. Няма да ми е трудно да правя с него, каквото си искам. В шпионажа не беше по-опитен от пеленаче.

— Блито-3… Скоро се върнах оттам. Направихме някои наблюдения.

— Точно така. Заедно с другите ти постижения това беше причината да се окажеш единственият офицер, достоен за задачата.

— И затова ме отвлякохте! — Кривата му усмивка показваше, че според него цялата история беше съшита с бели конци. — Може би е по-добре да ми обясниш в какво се състои така наречената мисия.

Разказах му замисъла съвсем простичко. Трябваше да отиде на Земята, да внедри съответните технологии в тамошната култура и да спаси планетата. Както му го представих, всичко си беше благородно и хуманно. Един офицер от флота едва ли беше запознат подробно с Графика за нахлуването, затова пропуснах тази част.

— И решихте, че най-добрият начин да започнете начинанието е едно малко нападение? — попита иронично Хелър.

— Трябваше да проверим дали отговаряш на изискванията към агентите — напомних му аз.

— А заповедта получихте, преди да знаете дали съм подходящ.

Да го „бибип“! Този май можеше да мисли! Но в тази игра и мене си ме биваше. Не можете да прекарате десетина години в мръсната работа, без да научите номерата. Искам да кажа — не можете да оживеете.

— Съществуваше и крайно неприятната възможност да потърсим друг доброволец — безизразно казах аз.

— И крайно неприятната необходимост да осъществите още едно отвличане — добави Хелър. Вдигна ръка, за да прекрати спора. — Ето какво ще направим. Аз не съм от вашето управление. Ако получиш обичайните заповеди от Отдела по кадрите на флота, ще се заема с вашата мисия.

Сянката на Ломбар вече не се надвесваше толкова зловещо над мен. Искаше ми се да се разсмея от облекчение. Но само казах:

— О, мисля, че лесно ще уредим това.

Поклоних се церемониално и му посочих да излезе пръв.

В стаята на стражата трябваше да се разпиша за извеждането на затворника и когато влязохме там, чудовището, което Хелър просна с един удар, седеше с останалите и плюскаше гнусно парче печено месо. Не се чувствах сигурно в това помещение и щом онзи звяр направи внезапно движение, отскочих назад. Но станах свидетел на нещо смайващо.