Читать «Планът на нашествениците» онлайн - страница 16

Ломбар още веднъж огледа небето.

— Добре! Дотук добре! А сега отиваме в офицерския клуб, за да приберем онзи „бибип“, „бибип“, „бибип“ Джетеро Хелър! Всички в камионите!

Глава четвърта

Да се отървете от наемник на апарата е просто — застрелвате го. Но съвсем друго е да премахнете незаконно един Имперски офицер. Ломбар Хист се канеше да го направи, без да се замисля, сякаш беше досадно всекидневие за него.

Офицерският клуб представляваше зашеметяващ хаос от светлини и звуци. Покривите на редицата здания се издигаха нависоко — ресторанти, барове, жилища на офицерите ергени и цял спортен комплекс. Проектиран да побира поне четиридесет хиляди души, той беше разположен в закътана долина, зад която се извисяваха планински върхове.

На небето вече се показваше още една луна и стана твърде светло, не можехме да действаме спокойно. Ломбар намери укритие за камионите под склона на един хълм — имаше дарба да надушва разни тъмни местенца — и продължихме пеша през сенките. Придружаваха ни два взвода от Втори смъртен батальон.

Най-шумно беше около спортния комплекс. Навсякъде пред входовете имаше цъфнали храсти, нощното им ухание тежко изпълваше въздуха. Те ни предлагаха да ни укрият в сенките си и Ломбар с безмълвни удари на жилото пръсна кордон от пазачи на ключовите места. Те образуваха невидим полукръг около главния вход. Заради черните им униформи никой не би предположил, че тридесетина опасни убийци от апарата са устроили капан.

Ломбар ме побутна напред, доближихме преграден с решетки прозорец и надникнахме вътре.

Играта на „куршумена топка“ беше в разгара си. Местата за зрителите пъстрееха с невъобразими цветове и точно когато погледнахме, избухнаха такива ръкопляскания, че май и вратите потрепераха.

Вие, разбира се, знаете как се играе на „куршумена топка“. Широкото игрално поле е разделено на идеални бели кръгове с диаметър около десет фута и на петдесет фута един от друг. Всеки състезател има торба с четиридесет и две топки. В обикновения и професионалния вариант топките са доста меки, широки са към три инча и са покрити с черен тебеширен плах. Но това не е играта, която предпочитат във флота.

Ясно е що за хора са младите офицери и затова техните топки са твърди като истински снаряди. Покрити са с яркочервен прах. Играчите са голи до кръста, носят само бял панталон. Във флота те са шестима, а не четирима, така че „куршумената топка“ става наистина опасно развлечение.

Разбира се, целта на всеки играч е да извади от играта останалите. Ударът трябва да попадне в тялото — над колана и под брадичката. А ако някой излезе от своя кръг в усилията си да избегне топките, също напуска състезанието.

Голямо изпитание на умението и ловкостта е едновременно да хвърляш точно и да бягаш от „куршумите“ на другите играчи.

Скоростта на тези топки е между седемдесет и сто двадесет и пет мили в час. Могат да смазват ребра, да чупят ръце и да трошат черепи. И никой не е в състояние да предвиди истинската посока на движението им. Добрият играч може да ги хвърли така, че да завият внезапно, когато са само на пет фута от вас, и вместо да избегнете топката, получавате удар точно в слънчевия сплит. А специалистите ги карат да „падат“ или да „хвръкват“ в последната частица от секундата, или дори да се завъртат в спирала, напълно непредвидима от никого.