Читать «С огън и меч» онлайн - страница 22

— А как мислиш, ваша милост поручик, много ли хора има князът под оръжие?

— Ще да има около осем хиляди, като не се смятат казаците, които стоят по паланките. Но Зачвилиховски ми казваше, че сега свикват нови набори.

— Тогава може би Бог ще даде някаква акция под командването на княза?

— Казват, че се готви голяма война срещу турчина и че сам кралят с цялата сила на Жечпосполита ще тръгне против него. Зная също, че даровете за татарите са спрени, а те от страх не смеят да мръднат войските си срещу нас. Това чух и в Крим, където може би затова ме приемаха така honeste, защото се е разнесла вест, че когато кралят тръгне с хетманите, князът ще удари Крим и ще унищожи напълно татарите. Едно е сигурно — че такава задача няма да поверят на другиго.

Пан Лонгинус вдигна ръце и очи нагоре.

— Дай Боже милостиви, дай такава свещена война за слава на християнството и на нашия народ, а на мене грешния позволи в тая война да изпълня своя обет, та да бъда зарадван in luctu или да намеря славна смърт!

— Ти, ваша милост, обет ли си дал за тая война?

— На такъв благороден кавалер мога да разкрия всички тайни на душата си, макар че трябва много да говоря, но щом ваша милост с готовност навеждаш ухо, тогава incipiam. Ти знаеш, ваша милост, че моят герб се нарича Сваликачулка, което идва от това, че когато още при Грюнвалд моят прадядо Стовейко Подбипента видял трима рицари с монашески качулки да яздят в редиците, нападнал ги и с един удар отсякъл главите на тримата, за което славно дело старите летописи пишат с голяма похвала за моя прадядо…

— Ръката на тоя ти прадядо не е била по-лека от твоята, ваша милост, и правилно са го нарекли Сваликачулка.

— И кралят му дал за герб три кози глави върху сребърно поле в памет на ония рицари, защото такива глави били нарисувани на техните щитове. Тоя герб заедно с ето този меч моят прадядо Стовейко Подбипента е завещал на потомците си, за да се стремят да поддържат блясъка на рода и меча.

— Няма какво, от добър род произхождаш, ваша милост!

Тук пан Лонгинус започна да въздиша горестно, а когато най-сетне му поолекна, продължи:

— Като последен от рода аз обещах пред Света Богородица да живея в целомъдрие и да не стъпя под венчило, докато по славния пример на моя прадядо Стовейко Подбипента не отсека с тоя меч три глави с един замах. О, Боже милостиви, ти виждаш, че аз направих всичко, което зависеше от мене! Запазих до днес целомъдрието си, накарах чувствителното си сърце да мълчи, търсих войната и воювах, но нямах щастие…

Поручикът се усмихна под мустак.

— И не отсече ли три глави, ваша милост?

— О, не ми се случи! Нямам късмет! По две наведнъж ми се е случвало много пъти, но три — никога. Не ми се удаде да попадна на трима, а мъчно човек може да моли враговете да се наредят един до друг, за да им отсече главите. Сам Бог вижда моята скръб, сили в костите си имам, богатство имам… но adolescentia си отива, четирийсет и пет наближавам, сърцето тегли към любов, родът ми загива, а три глави няма и няма!… Какъв Сваликачулка съм аз. Посмешище за хората, както с право казва пан Заглоба, но аз всичко понасям търпеливо и го принасям в жертва на Господа Исуса.