Читать «Огледален образ» онлайн - страница 4

Якият шофьор на камиона и русата млада жена, която караше фолксвагена, бяха първите, които стигнаха до парапета.

Към тях се присъединиха и други хора, наизскачали от колите си.

Нито мъжът, нито жената си казаха нещо. Те само гледаха, докато потъналият микробус се отдалечаваше на югозапад, подхванат от течението, и вече почти не се виждаха нито изскачащите балончета въздух, нито сивият дим. Колата беше твърде далеч, за да се реши някой да скочи в реката и да се опитва да спасява пътниците, дори и да е имало оживели.

Двамата шофьори увериха останалите, че самите те не са пострадали. После се върнаха в колите си, за да изчакат полицията.

Никой не видя как шофьорът на камиона, преди да се отдалечи от реката, хвърли в нея една малка правоъгълна кутия.

1.

Събота, 10:00 часа сутринта, Москва

Високата мощна фигура на министъра на вътрешните работи Николай Павлович Догин седеше зад бюрото от вековен дъб в кабинета му в Кремъл. В центъра на тежкото, потъмняло от годините бюро имаше компютър. Вдясно беше черният телефон, а вляво бе поставена в малка рамка снимка на родителите му. През средата й минаваше пукнатина, останала от времето на войната, когато баща му бе я носил сгъната в джоба на гимнастьорката.

Сребристосивата коса на Догин бе сресана назад. Бузите му бяха хлътнали, а в тъмните му очи личеше умора. Кафявият костюм, купен от ГУМ, беше поизмачкан, а светлокафявите обувки — поизносени с онази внимателно спазвана небрежност, която му бе служила толкова добре през годините.

„Но не и през тази седмица“ — помисли си мрачно той.

За първи път през тридесетгодишната му обществена дейност образът на „човек от народа“ не му бе послужил. С характерната си енергия той бе уверил хората в своя национализъм, който казваха, че толкова много желаят. Бе прокламирал възстановяването на гордостта на военните и показал недоверието си към старите врагове. Но народът не го послуша.

Естествено, Догин знаеше защо. Съперникът му — Кирил Жанин — им бе показал в пробитата си мрежа златната рибка от древната приказка. Онази, която щяла да превърне мечтите на всеки в действителност — капитализъм.

Докато чакаше сътрудника си, Догин не гледаше към седмината мъже, седнали пред него. Тъмните му очи бяха насочени към стените, към историята на успехите на тоталитаризма.

Както бюрото му, и стените носеха върху себе си историята. Те бяха покрити с карти в красиво оформени рамки. Някои от тях бяха стари — от векове. Карти на Русия, управлявана от различните царе — още от времето на Иван Грозни. Изморените очи на Догин ги обхванаха. От избелелия пергамент, за който легендата говореше, че е изрисуван с кръвта на тевтонски рицари, до платнената карта на Кремъл, намерена зашита в крачола на убит немски войник.

„Светът, какъвто беше“ — помисли той, когато очите му се спряха върху картата на Съветския съюз, която Герман Титов бе носил със себе си в космоса през 1961 година. — „И какъвто ще бъде.“