Читать «Огледален образ» онлайн - страница 2

„Не, не е вярно.“ Той се загледа замислено на запад. Наслаждаваше се на изгледа на крепостта „Петър и Павел“ на отсрещния бряг на Нева, докато залязващото слънце проблясваше по високите й грациозни кули.

Щеше да му липсва и Санкт Петербург. Щеше да му липсва красотата на тези горещи оранжеви залези във Финския залив, успокояващото течение на сините води на Нева, Фонтанка и реките на Екатериногорки, както и простото великолепие на каналите. Въпреки че водите им още носеха замърсяванията от дълговременната небрежност на комунистите, те вече не бяха толкова гъсти и миришещи ужасно на промишлени отпадъци, когато преминаваха през сърцето на древния град — руската Венеция. Нямаше да забрави великолепието на яркочервения Белозерски дворец, позлатения интериор на църквата „Александър Невски“, където понякога се отбиваше да се помоли. Щеше да си спомня с носталгия за високите златни кубета от двореца на Екатерина Велика и спокойните градини със спускащи се стъпаловидно фонтани в двореца на Петър Велики. Щяха да му липсват лъскавите бели водопроводни тръби по протежението на Нева, които приличаха на нещо, описано във фантастичен роман на Станислав Лем. И освен това щеше да му бъде мъчно за великолепните умалени модели на бойни кораби, които наблюдаваше как се приближават и отдалечават от Нахимовското морско училище на Аптекарския остров сред Нева.

И, естествено, щеше да му липсва несравнимият Ермитаж. Въпреки че от тях не се очакваше да се разхождат из музея, той винаги правеше точно това, когато полковник Рузки беше зает. Дори и някой да го беше видял из залите, все пак се предполагаше, че той работи там. И никой не можеше да се усъмни в това. Пък и не е възможно да оставиш един религиозен човек между картини като „Свалянето на Христос от кръста“ на Рембранд, „Оплакването на Христос“ от Карачи или пък любимата му картина от рибалтската школа „Свети Винсент в тъмницата“ и да очакваш, че той няма и да ги погледне. Особено когато се чувстваше хванат и поставен в точно такава тъмница като свети Винсент.

Но той щеше да се радва, че се е отървал от тази работа, от стреса и седемдневната работна седмица и особено от наблюдателните очи на полковник Рузки. Бе служил под командването на това копеле в Афганистан и проклинаше съдбата, която ги беше събрала отново през последните осемнадесет месеца.

Както винаги, когато достигна моста на проспект „Киров“, Павел се насочи към страничното платно с ниска бетонна преграда, което използваха предимно мотористи. Задиша по-спокойно, когато се намери между по-подвижните машини.

— Още ли искаш да ти отговоря? — попита Павел, като дръпна силно от цигарата си.

— На кой въпрос? — пошегува се Иван. — Онзи за жена ти ли?

Павел се намуси.

— Ще ти обясня разликата между германците и французите. Французите са следвали Наполеон, защото са били гладни. Те винаги са поставяли удобството пред благоприличието.

— Ами какво ще кажеш за Съпротивата им?