Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 25

— Не, с никого.

— Не приличаш на себе си, Стоун.

— Все пак така е по-добре, нали — поне не съм принуден да се обаждам на жените и да ги предупреждавам, че някакъв луд кръвопиец броди на свобода и се забавлява.

— Той е луд, нали?

— Във всеки случай това, което върши, говори, че е ненормален, дори и да е отмъщение.

— Хрумна ли ти, че една от жертвите му изобщо не те познава? Тя просто е имала нещастието да живее срещу теб.

— Да. Излезе ли нещо от проверката на живеещите от моята страна на блока?

— Не — поклати отрицателно глава Дино, — нищо.

Всички са почтени граждани.

— Той определено я е видял през прозорците от задната страна — замислено произнесе Стоун. — В никакъв случай не я е избрал случайно.

— Искал е ти да наблюдаваш всичко — съгласи се Дино, — както и аз, може би.

— По-гадно нещо от това не бях виждал през живота си.

— Много добре разбирам чувствата ти.

Дино взе телефона и натисна един от запаметените номера.

— Бакети на телефона, свържете ме с Андерсън. Анди? Искам утре да изкопаеш досието на Хърбърт Мителдорфер. Убил е жена си преди дванадесет-тринадесет години. Искам да разпиташ някогашните му съседи от стария район, заселен с немци, мисля, че беше в Ист Ейтис. Поговори със съседите му, със собствениците на магазинчета, с всички, които си го спомнят. Най-вече провери някой знае ли дали е имал семейство, особено син или племенник; разбери нещо за приятелите му, поговори с тях… Искам да узная всичко, каквото си спомнят хората за него. Иди и на последното му работно място.

Там има една дама — Елоиз Енцберг, тя е работила с него, може би все още работи там. С нея говори много внимателно и учтиво, виж дали няма да се изпусне нещо за него. Откакто излежава присъдата си в „Синг Синг“, тя му пише редовно. Освен това поискай от надзирателите на затвора списък с посетителите на Мителдорфер за последните две години. Докладвай ми незабавно, щом откриеш нещо, искам да знам всяка подробност. Не затваряй все още. — Дино прикри микрофона на слушалката и се обърна към Стоун: — Сещащ ли се за още нещо?

Стоун повдигна вежди.

— Кажи им да разберат кои са били приятелите на Мителдорфер в затвора и дали някои от тях са били пуснати на свобода неотдавна.

— Добра идея — кимна Дино и даде съответните инструкции на Андерсън. — Не се сещам за нищо друго, което бихме могли да направим — каза на Стоун, след като свърши разговора. — А ти?

— И аз — поклати глава Стоун. — Освен, че трябва да внимаваме, трябва много да внимаваме.

10

Звънецът на входната врата разбуди Стоун.

Обърна се в леглото и хвърли поглед към часовника — показваше 9.00 ч., а после се пресегна към слушалката и натисна копчето за домофона: — Да?

— Господин Барингтън?

— Да.

— Аз съм Джоан Робъртсън, от „Удман и Уелд“. Бил Егърс ме изпраща, за да ви помагам в секретарската работа.

— Да, да. Сега ще ви отворя. Влезте вътре, моля, намерете кухнята и си направете кафе. Ще сляза при вас до двайсетина минути. — Той натисна копчето за отварянето на входната врата.