Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 23

Дино забоде поглед в пода.

— Не ме карай да ти говоря за него, чуваш ли?

Стоун се приближи до дивана, където бяха седнали.

— Мери Ан — каза тихо, — този не е обикновен крадец.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Това е нашият тип — натърти Стоун, като се обърна към Дино.

— Да, зная — отвърна Дино. — Най-лошите страхове се сбъдват.

9

Кели доведе сина на Бакети. Шестгодишният малчуган беше одрал кожата на майчиния си род и изглеждаше като малък сицилиански принц. Дино освободи Кели, после взе в скута си момчето и му разказа какво се беше случило следобед.

— А ти защо не му скроиш някой номер? — попита момчето.

Дино въздъхна тежко и погледна към Стоун.

— Личи си, че е прекарал уикенда при дядо си. — После продължи разговора със сина си: — Защото, Бен, аз съм офицер от полицията, ние не кроим номера на този или онзи. Работата ни е да арестуваме провинилите се и да ги пратим в затвора, запомни това. Хайде сега, иди да си измиеш ръцете за вечеря. Чичо Стоун ще остане да хапне с нас. — Момчето слезе от скута на баща си и се затича към стаята си.

— Благодаря ти, ще остана с удоволствие — каза Стоун.

Мери Ан се извини и тръгна към кухнята.

— Хайде да отидем в кабинета ми — предложи Дино, — да пийнем по нещо.

Стоун последва приятеля си в хубава малка стая, облицована с орехово дърво, където Дино му предложи любимия бърбън, а за себе си приготви чаша шотландско уиски. Не приличаше на кабинет или жилище на нюйоркски полицай. Имаше богата библиотека, с много книги по история, по история на изкуствата и биографии. Явно Дино притежаваше неподозирани от повечето хора широки интереси.

Стоун знаеше, че тъстът на Дино е наел този апартамент за дъщеря си при доста мъгляви обстоятелства, най-меко казано. Апартаментът беше в една сграда в Истсайд, строена на кооперативни начала от забогатели англосаксонски протестанти. Обикновено не се приемаха молби за включване в подобни сгради от хора, чиито фамилни имена завършват на гласни букви. Стоун бързо пресметна наум, че на свободния пазар този апартамент не би струвал по-малко от един и половина-два милиона долара. Знаеше, че сложна корпоративна завеса прикрива купувача на апартамента и осигурява правата на дъщеря му като собственик, и беше убеден, че до днешния ден едва ли някой полицай от Ню Йорк е прекрачвал прага на жилището. За миг си помисли какво ли би станало, ако Дино някога стане обект на задълбочено служебно разследване.

— Дойде ли ти нещо наум по тази история? — попита го Бакети.

Стоун първо си помисли, че Дино има предвид апартамента, но се усети навреме.

— Ами… не. Мителдорфер определено има сериозно алиби. Мисля си, че би трябвало да проверим племенника му от Хамбург, да се уверим, че наистина се намира в Германия. Няма да е лошо да погледнем и списъка на посетителите на Мителдорфер в затвора. — Тук направи гримаса и продължи: — Е, ако успеем да го получим от капитан Варковски, разбира се.

Дино вдигна чашата си за наздравица:

— Майната ти.

— Благодаря — поклони се театрално Стоун. — А ти измисли ли нещо?