Читать «Деветте дракона» онлайн - страница 13

Бош отново погледна размазаната по лицето кръв и внезапно разбра, че Ли е докоснал устата си с окървавената си ръка. Това означаваше, че е имало двойно пренасяне на кръв. Китаецът бе докоснал гърдите си, окървавил дланта си и след това пренесъл кръвта до устата си.

Въпросът беше защо. Дали е направил тези движения в предсмъртната си агония или причината е била друга?

Детективът извади мобилния си телефон и позвъни в следствения кабинет на моргата. Имаше номера като бутон за бързо избиране. Докато чакаше да му отговорят, той си погледна часовника. Дванайсет и десет.

— Съдебна медицинска.

— Касел там ли е още?

Макс Касел беше следователят, направил оглед на местопрестъплението във „Форчън Ликърс“ и вдигнал трупа.

— Не, току-що си… един момент, ето го.

Отсреща включиха на изчакване, после се обади Касел.

— Не ме интересува кой ме търси, тръгвам си. Върнах се само защото си забравих термочашата.

Бош знаеше, че Касел живее най-малко на един час път, в Палмдейл. Термочашите, които се включваха в запалката на колата, бяха задължителни за служителите, живеещи далеч.

— Обажда се Бош. Прибра ли вече моя човек в хладилната камера?

— Не, всички са заети. Засега го съхранявам с лед. Обаче приключих с него и си тръгвам, Бош.

— Ясно. Имам само един бърз въпрос. Провери ли му устата?

— Какво искаш да кажеш? Естествено, че му проверих устата. Това ми е работата.

— Нищо ли нямаше вътре? Нито в устата, нито в гърлото?

— Не, имаше нещо.

Хари усети притока на адреналин.

— Защо не ми съобщи? Какво е?

— Езикът му — изхили се Касел.

Адреналинът спадна и го обзе разочарование. Мислеше си, че е попаднал на нещо.

— Много смешно. Ами кръв?

— Да, по езика и в гърлото имаше малко кръв. Отбелязано е в доклада ми, който ще получиш утре.

— Но изстрелите са три. Белите му дробове трябва да са приличали на швейцарско сирене. Не би ли трябвало да има много кръв?

— Не и ако вече е бил мъртъв. Не и ако първият куршум е пронизал сърцето и то е спряло да бие. Виж, трябва да си тръгвам, Бош. Утре си планиран за два часа с Лаксми. Задай въпросите си на нея.

— Добре. Но сега говоря с теб. Струва ми се, че сме пропуснали нещо.

— Какво имаш предвид?

Хари впери очи в снимките пред себе си, местейки поглед от дланта на лицето и обратно.

— Според мен той е поставил нещо в устата си.

— Кой?

— Жертвата. Господин Ли.

Последва мълчание, докато Касел обмисляше думите му и навярно се питаше дали наистина е пропуснал нещо.

— Е, даже да е така, не видях нищо в устата и гърлото. Ако е глътнал нещо, това не е по моята част. Лаксми ще го открие утре, каквото и да е то.

— Ще й оставиш ли бележка да провери?

— Вече си тръгвам, Бош. Сам й кажи, когато дойдеш за аутопсията.

— За всеки случай й остави бележка.

— Добре, ще й оставя. Нали знаеш, тук вече не ни плащат за извънреден труд.

— Да, знам. И при нас е така. Благодаря, Макс.

Бош затвори и реши за момента да остави снимките. Аутопсията щеше да покаже дали заключението му е вярно и дотогава не можеше да направи нищо.