Читать «Ченгета» онлайн - страница 210

Той замълча. Трябваше да му тегли думите с ченгел.

— И? — попита Бош. — Кой беше, Ханк?

— Бяхме го заснели ясно. Оказа се, че познавам Джон Галвин, но не под това име. Хм, както знаете, едно от задълженията ни е да сътрудничим на органите на реда, да поддържаме връзка и да помагаме, когато можем и за каквото…

— Да, Ханк, зная. Кой беше той?

— Видях записа. Беше много чист. Познавам Джон Галвин. Той е от Метро, капитан. Казва се…

— Джон Фелтън.

— Откъде…

— Защото и аз го познавам. А сега ме чуйте, Ханк. Не сте ми казвали това, става ли? Изобщо не сме разговаряли. Така е най-добре. Най-безопасно за вас. Разбирате ли?

— Да, но… но какво ще стане?

— Не трябва да се тревожите. Аз ще се погрижа за това и никой в Метро няма да научи за вашето участие. Става ли?

— Да, предполагам. Аз…

— Ханк, трябва да вървя. Благодаря ви. Дължа ви услуга.

Бош затвори и набра „Телефонни услуги“, за да получи номера на „Саутуест еърлайнс“ на летището в Бърбанк. Знаеше, че „Саутуест“ и „Америка уест“ осъществяват повечето полети да Лас Вегас и че двете компании използват един и същ терминал. Свърза се със „Саутуест“ и поиска да повикат по радиоуредбата Рой Линдъл. Докато чакаше, погледна часовника си. От разговора му с агента бе изминал повече от час, но Хари не мислеше, че Линдъл бърза толкова много, колкото му беше казал.

Разнесе се глас, който го попита кого търси. Бош повтори името на Линдъл. Казаха му да почака и след две прещраквания агентът се обади.

— Да, тук е Рой, кой ме търси?

— Ти кучи сине.

— Кой се обажда?

— Джон Галвин е Джон Фелтън и ти си го знаел през цялото време.

— Бош? Бош, какво правиш?

— Фелтън е човекът на Джоуи в Метро. Ти си бил в организацията и си го знаел още от самото начало. И когато върши нещо за Маркс, Фелтън използва името Джон Галвин. И това си знаел.

— Бош, не мога да говоря по този въпрос. Той е част от нашето раз…

— Изобщо не ми пука за вашето разследване. Трябва да решиш на чия страна си, човече. Фелтън е взел Вероника Алайзо. А това означава, че тя е при Джоуи Маркс.

— За какво говориш? Това е лудост.

— Те знаят за скритите пари, не можеш ли да го разбереш? Джоуи си иска парите обратно и те ще направят всичко, за да я накарат да им каже къде са.

— Откъде си научил всичко това?

— Просто го зная.

Бош се сети за нещо и погледна през отворената врата на кухнята към дневната. Елиънър все още гледаше филма. Тя се обърна и въпросително повдигна вежди. Хари поклати глава, за дай покаже неудоволствието си от човека, с когото разговаряше.

— Отивам във Вегас, Линдъл. И ми се струва, че зная къде са. Искаш ли да участват и твоите хора? Определено не мога да повикам управлението в Метро.

— Откъде си толкова сигурен, че тя изобщо е там?

— Защото е пратила сигнал за помощ. Ще участваш ли, или не?

— Ще участваме, Бош. Ще ти дам един номер. Когато стигнеш във Вегас, позвъни на него.

Детективът затвори и се върна в дневната. Елиънър вече бе изключила видеото.

— Не мога повече да го гледам. Ужасно е. Какво става?

— Онзи път, когато си следила Тони Алайзо във Вегас, не ми ли каза, че е ходил до някаква банка с приятелката си?