Читать «Блондинка в бетона» онлайн - страница 8

— Значи бележката се появи ей така на гишето, а?

— Дежурният сержант я намери на полицата преди около четири часа. Никой не е видял кой я е оставил. Знаеш, че сутрин през приемната минават много хора. Освен това и дежурните се сменят. Михан се качи горе да говори с първата смяна. Никой не си спомня нищичко до мига, в който са я открили.

— Ех, мамка му. Прочети ми я.

— Не мога. Вече е в отдела за отпечатъци. Съмняваме се, че може да има някакви следи, но трябва да спазваме реда. Ще получа копие и ще го взема с мен на мястото, ясно?

Бош не отговори.

— Знам какво си мислиш — каза Паундс. — Но нека да задържим топката, докато не видим какъв е случаят. Още няма място за опасения. Може и да е някой номер от страна на оная адвокатка Чандлър. Изобщо не би ме учудило. Тя е от този тип хора, които биха направили всичко, за да свалят поредния полицейски скалп и да си го окачат на стената. Обича да си вижда името във вестниците.

— А медиите? Чули ли са вече нещо за това?

— Получихме няколко обаждания за намерено тяло. Сигурно са прехванали разговорите на патрулите. Не бяхме ги закодирали. Но още никой не знае за бележката, нито за връзката с Майстора. Само знаят, че има труп. Предполагам, мисълта, че е намерен под плочата на изгоряла до основи сграда, им звучи възбуждащо.

— Все едно. Засега трябва да запазим мисълта за Майстора само за себе си. Освен, разбира се, ако онзи, който я е написал, не е изпратил копия и до медиите. Ако е така, до довечера вече ще се разчуе.

— Как ли е успял да я зарови под плочата на басейна?

— Басейнът не заемаше цялата сграда. Отзад имаше складове. Освен това, преди да я вземе Бинг, сградата е била за даване складови помещения под наем. Дори и след като Бинг е взел предната част, отзад все още е имало наематели. Това го научих от Едгар. Той е намерил собственика. Убиецът може да е наел някоя от стаите, да е разбил съществуващата плоча и да е бетонирал отново тялото на момичето там. Така или иначе при безредиците всичко е изгоряло. Но огънят не е засегнал плочата. Тялото на бедното момиче си е било все там, отдолу. Едгар каза, че приличало на мумия.

Бош видя вратата на съдебна зала номер 4 да се отваря и оттам излезе семейството на Чърч, следвано от адвокатката им. Беше обедна почивка. Дебора Чърч и двете й дъщери не погледнаха към него. Но Хани Чандлър, известна сред полицейските и съдебни среди повече като Мани Чандлър, го гледаше с убийствен поглед, докато минаваше. Очите й бяха тъмни като опушен махагон и красиво разположени на загорялото й лице с ясно очертана долна челюст. Тя беше привлекателна жена с гъста златиста коса. Фигурата й бе скрита под правата линия на синия костюм. Бош усети омразата на цялата група да го залива като вълна.

— Бош, още ли си там? — питаше Паундс.

— Аха. Май току-що ни пуснаха в обедна почивка.

— Добре. Тогава тръгвай. Ще се видим на мястото. Не съм напълно уверен, макар че го казвам, но се надявам все пак това да е просто поредният ненормалник. Би било по-добре и за теб.

— Така е.

Докато насочваше слушалката да я закачи на място, Бош чу гласа на Паундс и отново я приближи до ухото си.