Читать «Блондинка в бетона» онлайн - страница 6

Бош инстинктивно потупа джобовете си и сви рамене. Нямаше дребни.

— Мога да взема и долар, знаеш.

— Нямам излишен долар.

Скитникът го отмина и се загледа в пепелника. От пясъка като ракови образувания стърчаха пожълтели фасове. Той прибра жълтия бележник под мишница и започна да подбира фасовете, като вземаше тези, по които бе останал поне половин сантиметър недопушен тютюн. Доста често успяваше да намери почти цяла недопушена цигара и тогава примлясваше с устни от задоволство. След като подбра фасовете, той ги изсипа в тенекиеното си канче.

Доволен от придобитото, човекът отстъпи от пепелника и вдигна очи към статуята. Погледна към Бош и му смигна, а после разтърси бедра в неприлична имитация на полов акт.

— К’во ще кажеш за мойто момиче, а? — каза той. После целуна пръсти и протегна ръка да потупа статуята.

Преди дори и да помисли да му отговори, Бош чу чуруликането на пейджъра си, закачен на колана. Скитникът отстъпи още две крачки и вдигна свободната си ръка, като да се предпази от някакво зло. Бош видя как лицето му придобива тревожно — панически вид. Приличаше на човек, чиито мисловни връзки действат, но са така нарушени, че не могат да свържат събитията. Човекът се извърна и забърза към улица „Спринг“ с пълното си с фасове канче в ръка.

Бош гледа подире му, докато го загуби от поглед, и едва тогава взе пейджъра в ръка. Позна номера, изписан на екранчето. Беше лейтенант Харви. Съобщаваше да се обади на „деветдесет и осем“ — директния номер на Паундс в управлението в Холивуд. Той забучи остатъка от недопушената си цигара в пясъка и влезе в Съдебната палата. Близо до съдебните зали на втория етаж до ескалатора имаше цяла редица с телефонни автомати.

— Хари, какво става там? — попита Паундс.

— Нищо особено. Просто чакам. Вече имаме съдебен състав, а сега адвокатите се съвещават със съдията по процедурата за встъпителните речи. Белк каза, че не е необходимо да присъствам и затова се въртя тук наоколо.

Погледна часовника си. Беше дванадесет без десет.

— Скоро ще има обедна почивка — добави той.

— Добре. Трябваш ми.

Бош не отговори. Паундс му беше обещал, че докато приключи процесът, няма да го включва в дежурствата. Малко повече от седмица, най-много две. Нямаше как да не обещае. Паундс знаеше, че Бош не може да провежда разследвания за убийства, тъй като ще бъде в съда поне четири дни от седмицата.

— Какво е станало? Мислех, че не съм на смяна.

— Не си. Но може да възникне проблем при нас. Засяга те.

Бош отново се поколеба. Така се работеше с Паундс. Винаги имаше явна и скрита причина. Май сега лейтенантът си играеше по навик. Говореше със заобикалки и се опитваше да накара Бош да му се хване на въдицата.

— Проблем ли? — най-после попита Бош. Беше с нищо необвързващ го отговор.

— Да. Мисля, че днес си виждал вестника. Онази статия в „Таймс“ за твоето дело.