Читать «Блондинка в бетона» онлайн - страница 7

— Аха. Тъкмо я чета.

— Добре, но се получи нова бележка.

— Бележка ли? За какво говориш?

— Говоря за някой, който е оставил бележка в приемната. Адресирана до теб. И проклет да съм, ако не прилича на бележките, които получаваше от Майстора, когато още го издирвахме.

Бош можеше да се закълне, че Паундс изпитва удоволствие от това, което говореше сега.

— Ако е била адресирана до мен, как си могъл да я прочетеш ти?

— Не е дошла по пощата. Няма плик. Просто един лист, сгънат на четири. От едната му страна пише името ти. Някой го е оставил на гишето в приемната. После пък някой от нашите го е прочел, без да види надписа, и можеш да си представиш какво последва.

— Какво пише?

— Ами, Хари, няма да ти хареса. Бог знае кога се е получила, но пише, че си хванал не този, когото трябва. Че Майстора е жив. Този, който го е писал, твърди, че самият той е Майстора и че продължава броенето на труповете. Твърди, че си убил друг човек.

— Глупости. Писмата на Майстора бяха цитирани в книгата на Бремер, писана по този случай. Всеки може да прекопира стила и да напише бележка. Ти…

— Ти мен за тъпак ли ме мислиш, Бош? Знам, че всеки може да го напише. Но също и авторът го знае. Затова, за доказателство е нарисувал и малка карта, която предполагам, че е вярна. Показва местонахождението на следващата жертва.

Линията се изпълни с напрегнато мълчание, докато Бош мислеше, а Паундс чакаше.

— И какво? — най-после рече Бош.

— Ами изпратих Едгар да намери мястото. Помниш ли сградата на Бинг в западния край?

— На Бинг ли? Да, на юг от булеварда. На Бинг… Покритият басейн. Не го ли разрушиха миналата година по време на размириците?

— Точно — каза Паундс. — Изгоря изцяло. Ограбено е и разрушено. Само плочата и три стени са останали. Има заповед за разчистване на терена от кметството, но собственикът още не я е изпълнил. Така или иначе според бележката мястото е това. В нея е казано, че тялото е погребано под плочата. Едгар отиде там с екип работници от общината с пневматични чукове, инструменти…

Паундс протакаше. „Какъв задник!“ — помисли си Бош. Този път трябваше да изчака по-дълго. Когато мълчанието се затегна толкова, че вече го хванаха нервите, Паундс най-после проговори:

— Той намери тялото. Точно както беше описано в бележката. Под бетона. Намери го. Това е…

— От колко време е там?

— Още не знам. Но е отдавна. Затова ти се обаждам. Трябва да отидеш там по време на обедната почивка и да видиш какво е това. Знаеш, че само ти можеш да кажеш дали е работа на Майстора, или някой друг ненормалник ни прави номера. Ти си специалист. Би могъл да прескочиш дотам, докато трае обедната почивка в съда. И аз ще дойда. Ще се видим там. А за встъпителните речи ще си бъдеш обратно в съда.

Бош се чувстваше като вцепенен. Нуждаеше се от цигара. Опита се да подреди някак в ума си онова, което току-що му беше казал Паундс. „Майстора на кукли“ — Норман Чърч — беше мъртъв вече от четири години. Нямаше грешка. Бош беше убеден тогава. И сега беше убеден. Чърч беше Майстора на кукли.