Читать «Изгубената империя» онлайн - страница 8

— Да, знам, границите на резерватите и природните убежища — прекъсна го Селма, докато дращеше с молива. — Ще накарам Уенди да погледне танзанийския закон за морските води. Друго?

— Монета. Ромбоидна, горе-долу с размерите на петдесет цента. Намерихме я на около сто и двайсет метра на север от камбаната… — Сам погледна към Реми и тя кимна утвърдително. — Ще се опитаме да я попочистим, но в момента нищо не се вижда.

— Разбрах. Друго?

— Няма друго. Това е. Опитай се да побързаш, Селма. Колкото по-скоро успеем да закачим камбаната, толкова по-добре. Наносите не изглеждаха стабилни.

— Ще ви се обадя — каза Селма и затвори.

Глава 2

Мексико Сити, Мексико

Куаутли Гарса, президентът на Обединените мексикански щати и лидер на партията Мешика Теночка, гледаше през високите до тавана прозорци към „Плаза де ла Конститусион“, където някога се бе издигал Великият храм. Сега не представляваше нищо повече от частично реставрирани руини — туристическа атракция за онези, които имаха желание да ахкат пред тъжните останки на великолепния ацтекски град Теночтитлан и огромния Календарен камък, три и половина метра в диаметър, тежащ двайсет тона.

— Подигравка — измърмори той, загледан в тълпите долу.

Подигравка, на която досега бе успял само бегло да се противопостави. Вярно, че от избирането му насам мексиканците научиха повече за наследството си и осъзнаха истинската история на страната си, в голяма степен заличена от испанския империализъм. Дори названието „Ацтекска партия“, с което много новинарски репортери представяха Мешика Теночка, беше обидно, сякаш намекваха за фалш.

Ернан Кортес и кръвожадните испански конквистадори бяха кръстили мексиканците „ацтеки“, изопачавайки името на легендарния дом на Мешика — Ацтлан. Необходима хитрост, при все това. Сега „ацтеки“ бе термин, който мексиканците не само разбираха, но и приемаха в народното си сърце. С времето Гарса щеше да ги образова.

На практика именно поривът на предзавоевателен национализъм бе изстрелял Гарса и Мешика Теночка във властта, но надеждите на Гарса цяло Мексико незабавно да прегърне историята си започваха да увяхват. Започваше да разбира, че бяха спечелили изборите отчасти заради некомпетентността и корупцията на предишната администрация, отчасти заради „ацтекската зрелищност“ от страна на Мешика Теночка, както се беше изразил един новинарски източник.

Зрелище?! Направо циркаджийство. Беше си абсурдно.

Нима още преди години Гарса не се бе отказал от испанското си християнско име, Фернандо, за да го смени с нахуатълско? Нима целият му кабинет не бе сторил същото? Нима не бе кръстил собствените си деца с нахуатълски имена? И нещо повече: литературата и образите на испанското нашествие постепенно биваха изместени от учебните програми, наименованията на улиците и площадите се сменяха с нахуатълски, в училищата се учеше нахуатъл, езикът на ацтеките, и истинската история на мексиканския народ, по няколко пъти годишно се отбелязваха религиозни празници и традиционни Мешика фестивали. Всички социологически проучвания обаче показваха, че хората продължават да ги възприемат като любопитни нововъведения — възможност да не отидат на работа, да се напият или да хулиганстват по улицата. Но дори при това положение същите проучвания сочеха, че с времето може да се установи истинска промяна. Гарса и Мешика Теночка имаха нужда от още един мандат, а за целта Гарса трябваше да заздрави позициите си, като спечели Сената, Камарата на депутатите и Върховния съд. В момента президентският мандат беше шест години. Не стигаше за това, което той беше намислил, за онова, от което Мексико се нуждаеше: пълно осъзнаване на историята, освободена от лъжите на завоевателите.