Читать «Изгубената империя» онлайн - страница 6

Нищо от това не беше новост за семейство Фарго. Заедно и поотделно, лично и професионално бяха търсили съкровища, артефакти и скрити късове от историята през голяма част от съзнателния си живот.

Следвайки стъпките на баща си, Реми беше учила в Бостънския колеж, където беше защитила магистърска степен по антропология и история със специализация върху древните търговски пътища.

Бащата на Сам, починал няколко години по-рано, беше един от водещите инженери в космическите програми на НАСА, а майка му, изключително жизнена жена, караше чартърно корабче за водолази до днес.

Сам беше завършил инженерство в Калифорнийския технологичен институт, като не бе пропуснал междувременно да спечели няколко трофея по лакрос и футбол.

През последните му месеци в института с него се свърза човек, който по-късно се оказа от Агенцията за изследователски проекти, свързани с отбраната (АИПСО). Примамливата възможност да се отдаде на чисто инженерство, съчетано със служба за страната, улесни избора на Сам.

След седем години в Агенцията, Сам се върна в Калифорния. Две седмици по-късно срещна Реми в „Лайтхаус“, джаз клуб на Хермоза Бийч. Сам беше влязъл в клуба за една студена бира, а Реми тъкмо празнуваше успешната си експедиция, в която бе проучила слухове за потънал испански кораб близо до залива Абалон.

Макар да не бяха склонни да нарекат първата си среща „любов от пръв поглед“, и двамата бяха съгласни, че нещата са били „доста ясни още след първия час“. Шест месеца по-късно се ожениха на същото място, с малка церемония в „Лайтхаус“.

Насърчен от Реми, Сам се гмурна с главата надолу в свой собствен бизнес и след година направи удар с изобретяването на аргоновия лазерен скенер, който можеше от разстояние да открива и идентифицира метални смеси и сплави от злато и сребро до платина и паладий. Търсачи на съкровища, университети, големи компании и минни предприемачи се надпреварваха да лицензират творението на Сам и след две години „Фарго Груп“ вече отбелязваше годишни приходи от три милиона долара. След четири започнаха да ги търсят корпорациите с дълбоките джобове. Сам и Реми приеха най-високата оферта, продадоха компанията за достатъчно пари, за да се осигурят до края на живота си, и се отдадоха на истинската си страст: търсенето на съкровища.

За Сам и Реми въпросът не беше в парите, а в приключението и удовлетворението да гледат как процъфтява фондация „Фарго“. Фондацията, която разпределяше даренията си между каузи за деца в неравностойно положение или жертви на насилие, защита на животните и опазване на околната среда, се развиваше скокообразно през последното десетилетие, дарявайки почти двадесет милиона долара на различни организации в последната една година. Солидна част от тях идваха лично от Сам и Реми, а останалите — от частни дарения. За добро или лошо, заниманията им привличаха вниманието на медиите, а то на свой ред водеше богати и уважавани дарители.