Читать «Изгубената империя» онлайн - страница 7

Въпросът пред тях в момента бе дали можеха да превърнат и тази камбана в средства за филантропските си каузи или просто в интересна историческа находка. Не че имаше значение, разбира се. Преследването на скритата история само по себе си им носеше радост. И в двата случая знаеха откъде да започнат.

— Време е да се обадим на Селма — каза Реми.

— Време е да се обадим на Селма — съгласи се Сам.

Час по-късно вече бяха в наетото бунгало в Кендва бийч, на северния нос на Занзибар. Реми приготвяше прясна плодова салата и студен чай, прошуто и моцарела, а Сам набра номера на Селма. Малкият вентилатор на тавана раздвижваше въздуха, а от френския прозорец хладен бриз полюшваше тензухените завеси.

Макар в Сан Диего да беше четири през нощта, Селма Уондраш вдигна още на първото позвъняване. Сам и Реми не се изненадаха, защото се бяха убедили, че Селма спи само по четири часа на нощ, с изключение на неделите, когато спеше по пет.

— Докато сте на почивка, ми звъните, само ако сте загазили или сте на път да загазите — чу се без предисловие гласът й по високоговорителя.

— Не е вярно — отвърна Сам. — Миналата година ти се обадихме от Сейшелите…

— Защото група павиани бяха нападнали къщата ви на плажа, унищожили мебелите ви и избягали с всичко, а полицията беше решила, че сте крадци.

„Права е“, оформи с устни Реми от другата страна на барплота, а с върха на ножа си му подхвърли парченце ананас. Той го улови с уста и тя беззвучно му изръкопляска.

— Добре де, права си — примирено каза той в слушалката.

Селма Уондраш, унгарка по произход, която така и не се бе отървала напълно от акцента си, беше строгата, но тайничко милозлива шефка на тричленния научноизследователски екип на Сам и Реми, който стоеше зад фондация „Фарго“. Беше вдовица; катастрофа бе отнела съпруга й — летец-изпитател — преди десет години.

След завършването на „Джорджтаун“ и след като получи американско гражданство, тя бе започнала работа в Отдела за специални колекции на Библиотеката на Конгреса, докато Сам и Реми не я отвлякоха. Освен като блестящ изследовател, Селма се беше доказала като превъзходен пътнически агент и гуру на логистиката, като осигуряваше с военна точност и ефикасност отиването и връщането им до и от всякакви дестинации. Селма се хранеше, пиеше и живееше с научноизследователската си работа: с упоритите загадки, които мъчно се поддаваха на разплитане, с легендите, в които едва-едва проблясваше зрънце истина.

— Е, какво е този път? — попита тя.

— Корабна камбана — обади се Реми.

Чу се шумолене на хартия: Селма вадеше нов бележник.

— Говорете.

— Западният бряг на остров Чумбе — каза Сам и издиктува координатите от джипиеса. — Трябва да провериш…