Читать «Предателство» онлайн - страница 8

В Ирак.

Част първа

2003 г.

1.

Пламналото оранжево слънце целуна хоризонта на запад, когато двайсет и шест годишния младши лейтенант Ивън Шолер преведе своите три високопроходими конвоиращи джипове „Хумви“ през вратите на охраняваната база „Олстронг“. Намираше се по средата на област, заобиколена от палми, канали и зелени обработваеми площи. Пейзажът тук нямаше нищо общо с песъчливия, равен, кафяв терен, с който Ивън Шолер бе свикнал, откакто пристигна в Кувейт. Заграждението беше голямо приблизително колкото три футболни игрища, защитено както всички други „зони на сигурност“ с Бремерови стени — високи четири метрови бариери, завършващи отгоре с навита на спирали бодлива тел. Пред тях се бяха настанили три двойно широки жилищни фургони, които „Олстронг Секюрити“, американската компания доставчик, бе осигурила за своите местни служители.

Спирайки до средната от временните сгради, където се вееше американския флаг, Ивън стъпи от своята кола върху чакъла, простиращ се във всички посоки, докъдето стигаше поглед. Спретнат на вид американски военен, застанал на отворената врата, сега слезе по трите стъпала и протегна ръка. Ивън излая военен поздрав и мъжът се засмя:

— Няма нужда да ме поздравявате, лейтенант — каза той. — Джак Олстронг. Добре дошли на BIAP. Вие сигурно сте Шолер.

— Да, сър. Ако ме очаквате, това е приятна възможност да разпуснем малко.

— Загазили сте я, а?

— Малко. Водя осем човека със себе си и, полковник… Съжалявам, командирът тук ли е?

— Калистън.

— Точно така. Той не ни очакваше. Калистън каза, че сте имали легла, които можем да ползваме.

— Да, обади ми се. Но това, с което разполагаме, са всъщност кушетки.

— Носим си наши — каза Ивън. — Свикнали сме да спим на походни легла.

Лицето на Олстронг изобрази нещо като съчувствие.

— Известно време сте изкарали по пътищата, а?

— Три дни карахме от Кувейт като конвой на „Халибъртън“, четири дни скитосвахме някъде между това място и Багдад. През цялото време трябваше да внимаваме за крадци и ни прехвърляха от офицер на офицер. Сега сме тук. Ако нямате нищо против, сър, моите хора не са виждали легло, прилична храна и душ, откакто кацнахме. Имате ли нещо против първо да ги настаним?

Олстронг присви очи от вятъра срещу Ивън, после погледна към малката редица хумвита с монтирани отгоре картечници М–16 от времето на Виетнамската война и изтощените и мръсни мъже, застанали зад тях. Връщайки се на Ивън, той кимна и посочи караваната отдясно.

— Доведи ги тук, а ще паркирате ей там. Вътре е като обща спалня. Намираш си празно място и си го запазваш. Всички душове са ваши. Вечерята е в осемнайсет, имате четирийсет минути дотогава. Смяташ ли, че хората ти ще успеят?

Ивън потисна усмивката си.

— Човек по-добре да не им застава на пътя, сър.

— Никой няма да го прави — Олстронг вирна глава. — Добре, кажи им да действат.

* * *

През прозореца се виждаше, че навън бе паднал мрак, но вътре шумът сякаш никога не затихваше. Самолети излитаха и кацаха по всяко време. Отвъд тази постоянна бариера от фонов шум Ивън долови бръмченето на генераторите и кучешки лай.