Читать «Предателство» онлайн - страница 9

Беше нахранил и настанил хората си и сега седеше в облечения с платно директорски стол в просторната двойна стая в единия край на караваната, която беше един от личните офиси на Олстронг. Погледът му мина по стените, една от които бе запълнена от голяма карта. На другата, похвални грамоти и военни плакети, както и дузина снимки с известни политици, свидетелстваха за знаменитата военна кариера на Олстронг — беше започнал в Делта Форс и накрая се беше уволнил като полковник от армията. Беше получил два пъти Алено сърце и Почетния военен кръст. Никакъв намек за брак или семейство.

Ивън измери Олстронг, който изваждаше бутилка „Гленфидлих“ от нещо, което приличаше на цял сандък от същото зад бюрото си, и определи възрастта му към края на трийсетте. Имаше открито лице и винаги бе готов да се усмихне, макар че очите и устата му никога не бяха в пълен синхрон. Очите му се стрелкаха, сякаш Олстронг преценяваше обкръжаващата го среда във всеки един момент. Което, помисли си сега Ивън, вероятно е нормално, след като е прекарал живота си на места, където се води война. Олстронг беше облечен със същите дрехи, с които ги беше посрещнал — военни ботуши, камуфлажни панталони, черно поло. Той сипа щедра доза в прозрачна пластмасова чаша, подаде я на Ивън и наля два и половина сантиметра в друга за себе си. Издърпа друг стол и седна.

— Не ми ги пробутвай тия — каза той.

— Не ти ги пробутвам — отвърна Ивън. — Не ни очакваха.

— Двеста деветдесет и седем души и не са знаели, че идвате?

— Точно така.

— И какво направихте? Какво направиха те?

— Накараха ни да си направим лагер върху настилката на една временен пункт в Кувейт. Носехме цялото си снаряжение. Настаниха ни на земята, докато решат за какво сме там.

Олстронг поклати глава във възхита или може би от неспособност да повярва.

— Обичам тази велика армия — каза той. — Кой е командир там? Още ли е Бингъм?

— Така се казваше, да.

— Значи искаш да кажеш, че са ви накарали вас, войници от една седмица, да дотърчите от Щатите — откъснати от работата си и обучени надве-натри — натъпкали са ви в един 737, летели сте цели двайсет и два часа от Травис до Кувейт — „Бързо! Движение! Нужни сте ни тук!“ — вие пристигате и никой не знае, че ще идвате?

— Точно така.

— И какво направиха?

— Знаеш ли „Кемп Виктъри“?

Това беше покрита с пясъци зона на сигурност на пет мили северно от Кувейт Сити, където армията бе издигнала пет огромни шатри, за да побират излишните войски.

— „Кемп Виктъри“! — Олстронг се изсмя лаещо. — Това ще ме убие!

Той глътна малко скоч, изкашля се и поклати глава:

— А аз си мислех, че съм чул всичко. Колко време мина, докато разберат кои сте?

— Лагерувахме там една седмица.

— Боже! Една седмица. И как стигнахте дотук? Какво стана с другите от вашата част?

Ивън отпи от своето питие. За няколкото месеца след завършването на колежа беше унищожил доста бира, но откакто се присъедини към полицейските сили преди няколко години беше пил само при различни поводи. От време на време обаче първата глътка истински алкохол, макар технически да му бе забранено да пие по време на служба (т.е. винаги), му изглеждаше съвсем на място, дори заслужена.