Читать «Предателство» онлайн - страница 6

За пет минути бе нарязал всички съставки, сложи ги в тигана, добави наслуки подправки и ароматни треви, пръсна няколко струйки „Табаско“ и половин чаша калифорнийско розе, което Току-що беше отворил. Тъкмо бе намалил силата на огъня и захлупил ястието, когато телефонът иззвъня. Това сигурно беше Франи. Вдигна на второто позвъняване.

— „Гостилницата на Боб“ — каза той.

Обади се мъжки глас.

— Сигурно съм сбъркал номера.

— Не, почакайте. Извинете, мислех, че е жена ми.

— Господин Харди?

— На телефона.

— Господин Харди, обажда се Оскар Томазино.

— Как сте, Ваша чест?

— Добре, благодаря. В неподходящ момент ли те безпокоя?

— Не, в никакъв случай. Какво мога да направя за вас?

— Признавам, че е малко необичайно, но се познаваме доста отдавна и се чудех дали не мога да си позволя една лека злоупотреба с професионалната ни връзка.

Това беше необикновено, да не каже безпрецедентно, но Харди все пак запази тона си неутрален.

— Разбира се, Ваша чест. Всичко, което мога да направя, стига да е по силите ми.

Не се случваше всеки ден съдия от Висшия съд на щата да моли адвокат за услуга и Харди не искаше да изпусне тази възможност.

— Сигурен съм, че е така — каза Томазино. — Познаваш ли Чарлз Боуен? Чарли.

— Не мисля.

— Не би могъл да го забравиш — крещящо облечен, яркочервена коса, голяма брада.

— Не ми говори нищо. Юрист ли е?

— Да. Поне беше. Изчезна преди шест месеца.

— Къде отиде?

— Ако знаех, нямаше да е изчезнал, нали? На някое място.

— Всеки е на някое място, Ваша чест. Това е едното от двете основни правила. Всеки обича някого в някой момент и всеки е на някакво място.

През последвалата пауза Харди осъзна, че си е позволил твърде много. Тази негова склонност да остроумничи щеше да го довърши някой ден. Но Томазино дойде на себе си след известно време, дори си възвърна хапливата и не твърде любезна неофициалност.

— Благодаря, Диз. Ще се опитам да го запомня. Междувременно да поговорим за Чарли Боуен.

— Става.

— Е, добре… Работата е там, че той е практикувал сам. Никаква фирма, никакви партньори, но доста добра натовареност със случаи.

— Браво на него.

— Така е, но изчезването му не се отразява добре на съда. А и на съпругата и дъщеря му, ако трябва да бъда откровен. Тя е наела собствен адвокат да заведе иск за обявяване на предполагаема смърт, който между нас казано едва ли има шансове да бъде уважен, въпреки че така би било по-удобно за съда.

— По каква причина?

— Защото когато самостоятелно практикуващ адвокат умре и отиде в рая, адвокатската колегия поема случаите и трябва да ги уреди.

— А ако не отиде в рая?

— Повечето адвокати привеждат състоятелни доводи и биват допускани там, не мислиш ли? Знам, че ти би го направил.

— Благодаря, прав сте, Ваша чест.

— Както и да е. Знам, че е неприятна работа, но Чарли Браун е имал още много работа за довършване и тя трябва да се свърши. И макар че ние не сме готови да го обявим за умрял преди да е отсъствал още доста време, миналия месец Мериън Браун — един от съдиите в градския съд — постанови, че изчезването му го прави юридически неправоспособен и вчера щатската адвокатура суспендира разрешителното му за практикуване по молба на съда.