Читать «Предателство» онлайн - страница 4

— Толкова е различно — каза Харди. — Имам предвид от преди две години. Имах две деца и жена, които ме чакаха да се прибера вкъщи. Играехме „Скрабъл“ на кухненската маса, за бога. Гледахме заедно видео.

— Ако не ме лъже паметта нямаше търпение да свърши. Беше толкова скучно.

— Не толкова скучно. И даже миналата година, когато Бек замина за Бостънския университет, поне Винс беше при нас и вечеряхме заедно като семейство няколко пъти в седмицата. Сега той е в Сан Диего, а Франи работи до оглупяване и… просто е много различно.

— Гнездото се опразни — каза Глицки.

— Мислех си, че ще ми харесва.

— Ето пак. Отново грешиш — вдигна рамене. — Ще свикнеш.

— Не искам да свиквам. Искам да ми харесва такова, каквото трябва да бъде.

— Как „трябва“ да е?

— Нали знаеш, да излизам на срещи с жена си, да правя сериозни и забавни неща през уикендите, да ходя на разни места, да бъда пак онзи безгрижен човек.

— Кой човек? Не вярвам някога да съм го познавал.

— Знаеш какво имам предвид. Просто не изглежда правилно.

— Кое? Това че Франи работи?

— Не. Тя искаше да се върне на работа след като децата заминаха за постоянно. Аз напълно я подкрепям. Да се върне в училището и всичко останало — искам да кажа, че всъщност го планирахме.

— Но защо просто не помисли, че толкова време ще бъде далеч от теб?

Харди отпи от бирата, преглътна и въздъхна тежко.

— Тя е добра жена — каза. — Не искам да кажа, че не е.

— Малко са като нея. Ако направиш някоя гадост с Франи заради това, ще те хвана и ще ти извия врата.

— Нищо няма да направя. Само се опитвам да разбера в какво положение сме сега. Изведнъж сякаш работата й стана целият й живот.

— А ти никога ли не си оставал насаме след процес за убийство? Никога ли не си пропускал някоя и друга вечеря?

— Не е там… — тонът на Харди стана по-рязък. — Аз изкарвах всичките пари, Ейб. Аз издържах всички. Сега всичко е съвсем различно.

— О, добре. Напълно си прав. Различно беше когато го правеше.

Харди завъртя чашата си на масата и се взря в другия край на слабо осветения бар. Даже излизането с най-добрият му приятел за да говори за себе си не се оказа толкова добра идея. Нещата щяха да се променят и както каза Глицки, щеше да му се наложи да свикне. По дяволите, нещата вече се бяха променили под носа му, а той едва беше видял приближаването им.

— Нищо не е просто, нали?

Глицки сдъвка друга бучка лед.

— Коя беше първата ти улика?

* * *

След години на усложнения на нещата и неудовлетвореност, Харди най-сетне се беше предал и взе под наем малко затворено място за паркиране в своя квартал. Двойният гараж все пак беше на пресечка и половина от дома му и му струваше почти четири хиляди долара годишно, но вратата се отваряше с натискане на едно копче до козирката на колата му и беше по-близо от местата за паркиране, които би намерил из улиците наоколо. Вършеше двойната роля на гараж и склад и най-важното, предпазваше и двете им коли от непосредствената заплаха от кражба или вандализъм, или и двете, на които семейството му бе станало жертва три пъти през осемнайсетте месеца преди да плати първия чек за наема.