Читать «Предателство» онлайн - страница 3

— Какво ти остава тогава — Харди отпи от бирата си. — Чакай да позная. Обратно на заплата по ведомост.

Глицки бе прострелян няколко години преди да оглави отдел „Убийства“ и след почти две години, прекарани в отпуск по болест заради различни усложнения свързани с възстановяването му, бе назначен като ведомствен служител на сержантска длъжност, въпреки че беше лейтенант от военната служба. Ако неговият наставник Франк Батист не се наричаше началник на полицията, Глицки и до този момент щеше да си стои там. Или, още по-вероятно, щеше да е „на паша“ и да живее от пенсията си, подсилвана от спорадична работа като охранител. Но Батист го бе повишил в заместник, прескачайки няколко други високопоставени кандидатури.

Като цяло Глицки се преструваше, че това беше нещо прекрасно. Имаше голям, впечатляващ офис, собствена кола и шофьор, повишение в заплащането, образ на високопоставена личност в града, достъп до кмета и началника. Но значителният според него недостатък на всичко това бе, че работата беше по същество за политик, докато Глицки не беше такъв. Честите и безсъдържателни срещи, пресконференции, публични изявления, контрол над средствата за пропаганда и разговорите с различни групи и техните лидери съставляваха по-голямата част от работното време на Глицки и направо го подлудяваха. Не такава бе представата му за полицейската работа. Не това беше роден да прави.

Глицки надигна газираната си вода, всмука едно кубче лед, сдъвка го и погледна Харди.

— Лание, сегашният шеф на отдел убийства, се пенсионира. Знаеш ли?

— Това е най-глупавото нещо — каза Харди.

— Кое е глупаво? Аз също бих се пенсионирал, ако можех да си го позволя.

Но Харди поклати глава.

— Не говоря за Лание, — отвърна — говоря за теб.

— Аз не се пенсионирам.

— Знам. Това което правиш е, че мислиш да помолиш Батист да те върне в „Убийства“. Не съм ли прав?

— А пък аз си мислех, че съм много потаен.

— Колкото дерайлирал влак. — Харди сръбна от бирата. — Говори ли с Трея за това?

— Разбира се.

— Какво казва тя?

— Сега ще направиш онзи номер с облещването на очите. Каза, че каквото прави мен щастлив, кара и нея да се чувства щастлива.

На реакцията на Харди той вирна показалец:

— Ето на, направи го.

— Не можах да се сдържа — оправда се Харди. — Материалът си е за облещване. Говори ли с Батист?

— Още не съм. Той ми направи услуга като ме назначи за заместник-началник. Не искам да изглеждам неблагодарник.

— Само че си такъв.

— Е, вече прекарах там три години и нещата не стават по-добри.

— А в „Убийства“ ще станат, така ли?

Глицки завъртя чашата си в стесняващи се кръгове.

— По-близо е до това, което съм. Това е всичко. То е причината да съм ченге.

* * *

Накрая стигнаха до причината, която ги беше довела тук.