Читать «Предварително изслушване» онлайн - страница 3

След това Глицки така и не се накани да разкрие тайната пред дъщеря си. „За какво й е този допълнителен товар? — питаше се той. — Каква полза ще има от истината?“

А сега внезапно — и завинаги — бе станало прекалено късно.

Разбира се, той беше следил живота й и пътя, който бе следвала кариерата й след напускането на офиса на областния прокурор. Използвайки политическите връзки на майка си, тя започна частна практика при „Ренд и Джекмън“, една от най-влиятелните юридически фирми в града.

От клюките Глицки бе научил, че тя се е сгодила за някакъв лекар от Тайбърън. Наскоро беше включена и в списъка за избор на съдии. Също така, тя водеше упражнения по разискване на хипотетични казуси в юридическия колеж „Хейстингс“ и даряваше хонорара си на фонда за стипендии.

Справяше се добре. Животът й напредваше по свой собствен път, без намесата на Глицки. Можеше да се гордее от разстояние и тайно да се наслаждава на успехите й.

Илейн не се нуждаеше от бащината му подкрепа.

Сега вече не се нуждаеше от абсолютно нищо.

Глицки чувстваше дълбока болка. С ръце в джобовете премина пеш почти цялата дължина на Мейдън Лейн — някъде около стотина метра от мястото, където беше паркирал колата си на ъгъла на Стоктън и Юниън Скуеър. Тялото лежеше на другия край, на около шест метра западно от Грант Авеню. Вече се бе събрала малка групичка зяпачи и специалисти и Глицки се възползва от пресечката, за да се измъкне.

Той видя две черно-бели патрулки, за които предположи, че са на общината, както и фургона на следователя, паркирани напряко на тротоара и на самата алея. Чу как стъпките му отекват — сградите отстрани бяха съвсем близо до алеята. На половината път внезапно спря, пое си дъх и издиша. С изненада забеляза, че от устата му излиза пара — не предполагаше, че е толкова студено, физически не усещаше нищо.

За момент зарея поглед над постройките, които се издигаха отвсякъде, и забеляза обсипаното със звезди небе. Тук, сред сградите, бе пълен мрак. Филигранните улични лампи — четири, по две от всяка страна — едва мъждукаха. Улицата имаше онзи стъклен, влажен вид, който фотографите толкова харесваха, въпреки че самият асфалт беше сух.

Една фигура се отдели от групата и тръгна към него. Беше Ридли Бенкс. Когато се приближи на около пет метра, инспекторът спря — може би уловил излъчваните от лейтенанта вибрации „стой настрана“ — и изчака, докато шефът му се изравни с него. Глицки бе винаги делови и сега това му послужи идеално.

— Какво имаме? — попита лаконично.

— Всичко е възможно най-ясно, Ейб. Имаме тяло, стрелец, оръжие и мотив.

— И какъв е мотивът?

Те все още стояха настрани от кръга, който се бе образувал около тялото.

Бенкс понижи глас:

— Грабеж. Взел е портфейла, часовника, златна верижка…

Глицки отново тръгна напред. Беше пристигнал от дома си за малко повече време, отколкото бе отнело на техническия персонал, и сега, точно когато достигна до основния кръг около тялото, един от прожекторите на колите им плисна светлина върху уличката. Глицки инстинктивно вдигна ръка срещу светлината, забърза напред и коленичи до падналото тяло.