Читать «Предварително изслушване» онлайн - страница 298

Когато приближи, момичето се забави, срещна погледа му със своите мрачни очи и кимна.

— Моля те, бъди уверен — каза тя и отмина, преди мъжът да може да обмисли подходящ отговор.

И двамата тръгнаха напред. Когато се приближиха на няколко крачки, спряха.

Той отново усети, че е невероятно привлечен от физическото й присъствие — косата й бе силно опъната назад, за да открие силното ъгловато лице. Бе облечена в изтъркани дънки и тениска без ръкави с лого на „Ню Йорк Янкис“ от лявата страна. Тениската сякаш се повдигаше от дишането й и вероятно от нейното сърцебиене.

— Някога мразех Янките — започна той, — преди да се появи Дерек Джетър.

Устните й бяха присвити, но кимна.

— И аз. Но сега ги харесвам. Рейни ми я купи за последния ми рожден ден. Не ми се случва да я нося много често.

— Сигурно — съгласи се Глицки. — Не си представям друго. — Сан Франциско бе град, в който се носеха пуловери — блузките без ръкави не се обличаха, преди всичко да се покрие с пух от тополи. Почти цяла вечност той стоя пред нея, без да може да помръдне. Най-сетне каза: — Орел ще се премести след две години. Той е последният. Приключих. Свърших тази работа.

— Досега си бил баща само на момчета. Може да е момиче. Не си се грижил за момиче.

Ако нещата бяха различни… Споменът за Илейн го връхлетя, едва ли не го събори.

— На петдесет и две съм — най-сетне каза той.

— Знам това.

— Ще бъда най-малко на седемдесет и три, когато нашето дете ще стане на двайсет. Осъзнаваш ли това?

— Разбира се. Ще бъда на петдесет и четири. И какво от това?

— Ами много неща…

Тя се втренчи в него с очакване и ярост.

— Вече минахме през този разговор, Ейб.

— Знам, знам…

— Така че, ако ще последва същият отговор, няма нужда да се повтаряме.

Той кимна. Времето напълно бе спряло да съществува. Глицки си наложи да проговори:

— Не дойдох тук със същия отговор.

Тя чакаше.

— Дойдох, за да ти кажа да, ако все още… — Той спря, хванат в капана на думите и в желанието си да изрече правилните. — Да — беше всичко, което можа да изрече.

Очите й започнаха да се пълнят и двамата се приближиха един към друг. Ръцете му се сключиха около нея.

— Може да е непоносимо трудно — прошепна Ейб. — Може да не живея толкова дълго. Ние може…

Тя се отдръпна достатъчно, за да постави пръст върху белега на устните му. Очите й обхождаха лицето му, а устните й бяха извити в ъгълчетата от усмивка.

— Каква беше тезата ти? — попита Трея, докато затваряше устата му с целувка.

1

Съдебни заседатели, които решават дали даден въпрос да се предаде на съда. — Б.пр.

2

На английски означава „шест“. — Б.пр.

3

На английски името му означава устрем, енергия, жизненост, замах, блясък. — Б.пр.