Читать «Предварително изслушване» онлайн - страница 6

Глицки имаше стар белег, който преминаваше през устата му и при сегашното му яростно изражение белегът запламтя като отворена рана под орловия нос над издадената брадичка. Майка му беше афроамериканка, а баща му евреин, затова и лицето му беше тъмно, мрачно и някак зловещо.

— Откъде знаем, че има нужда от медицински грижи?

Медрано се осмели да погледне към свития до задната врата мъж. Беше почти в безсъзнание, мръсен, все още кървящ там, където главата му се бе ударила в настилката.

— Не знаем, сър. Но съдебните лекари са тук. За всеки случай…

Глицки прекъсна ченгето:

— Просто е пиян. Искам го в участъка. Закарайте го там. Край на споровете.

Петри и Медрано се спогледаха и замълчаха. Бяха прекалено изплашени, за да направят друго, освен да кимнат, да вкарат мъжа в колата и да подкарат към Съдебната палата.

Ридли Бенкс си прехапа езика. Глицки ясно беше казал, че настоява да остави заподозрения да премине през наркотичен глад, преди да признае, че има някакъв проблем. Това ще осигури на мъжа преживяване поне на част от онова, което се смята за най-кошмарния ад под небето и заповедта се стори на Бенкс безмилостно жестока. Нещо повече — това съвсем не беше правилно. Нито пък случката с отварянето на вратата преди малко. Сержантът знаеше, че ако заподозреният е в хероинов глад, съдебните лекари и хората от градските служби щяха да го установят за нула време. Така щеше да избегне агонията на абстиненцията. Можеха да получат по-добри признания от един стабилизиран заподозрян в болницата на Сан Франциско, отколкото от болен потящ се наркоман в наркотичен глад в Съдебната палата. Ако беше просто пиян, до обед щеше да е в килията си. Във всеки случай щяха да имат безпроблемен разпит в един разумен период от време. Заповедите на Глицки не водеха до нищо добро.

Докато гледаше как патрулката се отдалечава на заден ход по Мейдън Лейн, Ридли се чудеше какво друго може да се е случило. Двамата с Ейб познаваха Илейн Уейджър, бяха работили с нея като многообещаваща млада звезда в офиса на щатския прокурор. Самият Ридли усети, че стомахът му се свива много повече от обикновено при установяването на самоличността на жената. Жертвата беше една от тях, не само част от правораздавателната система, но и от афроамериканската общност. Въпреки че се занимаваше с убийства, от това го заболя.

Но реакцията на Ейб беше доста отвъд болката. Ридли бе опознал повечето настроения на лейтенанта, които обичайно преминаваха през цялата гама от цупене до навъсеност, но никога не го бе виждал като тази вечер — в спокойна и безпричинна тиха ярост Глицки пренебрегваше собствените си свещени правила за затворниците и законността.

Докато се връщаше към мястото в началото на алеята, където сред кръг от хора лежеше тялото, Ридли реши да рискува с въпрос:

— Добре ли си, Ейб?

Лейтенантът се закова. Под пронизващите очи ноздрите на лейтенанта се разшириха — Ридли веднага си представи изплашен кон. Ейб бавно издиша, след това вдиша и погледна надолу към тялото: