Читать «Тринадесетият съдебен заседател» онлайн - страница 11

Глицки прокара пръст по изразителната си уста и опипа белега, който разсичаше напряко двете му устни.

— Допада ми, че казваш „нима това не е факт“, вместо „не е ли вярно“, както би направило останалото човечество. Точно като адвокат. Уит не е при мен. Да не би да я представяш? Разбира се, че я представяш — отговори си той сам.

— Не е съвсем вярно.

— Четирийсет процента вярно?

Харди се направи, че размишлява над въпроса.

— На Дейвид Фримън е, но той е зает в съда. Помоли ме да я успокоя.

— И, разбира се, ти го направи.

Харди сви рамене.

— Не се иска кой знае какъв талант.

Глицки понечи да продължи, да разбере точно до каква степен приятелят му се е ангажирал с тази клиентка, но устоя на изкушението. Не се съмняваше, че рано или късно ще научи. Взе папката и я разгърна.

— Арестувал я е Теръл. — Проточи врат и се огледа. — Теръл тук ли е? — извика той.

— Кой е Теръл? Познавам ли го?

— ИНМ — отговори някой.

— ИНМ? — учуди се Харди.

— Таен полицейски код, който нямам право да издавам под страх от смъртно наказание. — След това се наведе напред и прошепна: — „Излязъл на майната си“. Виждал си го. Бял, кестенява коса, мустак.

— А, да. Сетих се. Като бях ученик имаше един такъв.

Самият Глицки беше полуафриканец, полуевреин. Беше висок над един и осемдесет, тежеше близо сто килограма и имаше сини очи.

— Теръл е човек на място — добави Глицки. — Но…

— Но?

— Не съм казал нищо. Само, че е свестен.

— Стори ми се, че чувам „но“.

Ейб лапна още малко сладолед и спокойно продължи:

— Ако Бог си пада по подробностите, с Уоли не са от един отбор. Той е по мащабните платна и е тук от… колко? Май стана една година. Съставя си идеи, теории, версии… не знам… но това изглежда го поддържа.

— Не правите ли всички така?

— Не. Повечето от нас разговарят с хората, събират улики и накрая се оформя някаква идея. Уоли държи твърде много на мотива, а така не се стига далече. Искам да кажа, че ако се замислиш, за всяка жертва се намират поне пет души с мотив да й видят сметката. Уоли намира два мотива и започва да копае около тях, вместо обратното.

— Тогава защо е още в отдела?

— Има късмет. На два пъти прибира на топло престъпници, без да има грам доказателства… Франк му написа наказание и знаеш ли какво стана? И двата пъти се оказа, че е прав. Какво би направил ти? Ще го изхвърлиш от отдела? Пак ще излезе прав.

Харди потупа папката.

— Тук може и да е сгрешил.

Ейб погледна надолу, прелисти няколко страници и поклати глава.

— Съмнявам се. Дженифър Уит беше арестувана правилно. Виж тук. Полицейски доклади, свидетели, веществени доказателства. Освен това, ако си забелязал, обществеността вече е запозната с нея. Истинска знаменитост.

— Помислих си, че може би ще има смисъл да поговоря с Теръл.

Глицки повдигна вежди.

— Не знам дали помниш, но ти си от другата страна и колегите няма да погледнат на теб, като на съюзник.

— Можеш да гарантираш за мен… знаеш… характер, преценки, общо взето изтънчен по природа… Понякога не всичко стига до докладите.

— Изненадваш ме — каза Ейб, затвори папката и я бутна към Харди. — Ще видя какво мога да направя, но, както винаги…