Читать «Тринадесетият съдебен заседател» онлайн - страница 10

Харди се обърна в полукръг.

— Моля те…

Драйсдейл се наведе напред и каза:

— Не знам дали ти харесва, Харди, но обвинението е непоклатимо. Хлапето е било там, когато се е опитвала да убие мъжа си. В случай, че не знаеш, убийството на сина в такъв случай също става предумишлено. Все едно че обирач на банка е застрелял човек от охраната без да иска. Съжалявам, но я обвиняваме в предумишлено убийство.

— Ти говори ли с нея?

— Как ли пък не! Веднага щом арестуват някого, аз трябва да хукна горе, за да защитя гражданските му права! След това трябва да държа ръката му, да го сложа да си легне и да го завия. Не се занасяй!

Харди знаеше, че Арт е прав — разбира се, че нямаше никаква причина да говори с Дженифър Уит. Но не искаше да се откаже.

— Не го е направила дори и по погрешка, Арт.

Отново започна да подхвърля топката — лош знак.

— Затова има съдебни процеси, мой човек. За да се разбере какво точно се е случило.

— Но сте предявили обвинение.

Неохотно, Драйсдейл отново престана да подхвърля топката.

— Това по традиция предхожда ареста. Ако искаш, можеш да прочетеш доклада за местопрестъплението.

— Защо не ми разкажеш?

Арт Драйсдейл — някогашният му наставник, човекът, който едно време го бе приел на работа в прокуратурата, отвърна:

— Бих го направил, но това не е мое дело. Не съм добре запознат с подробностите.

Глупости! Арт Драйсдейл знаеше всички подробности, на всяко дело, което минаваше през прокуратурата, особено ако е за убийство.

— Дийн Пауъл се занимава с него. Знаеш къде е кабинета му, нали?

С други думи, довиждане и не се отбивай пак на излизане. Сега си от другата страна. Ще се видим някой път.

Реши все още да не се среща с Дийн Пауъл. Вместо това отиде в отдел „Убийства“, с надеждата да се види със сержант-инспектор Ейб Глицки. На времето двамата започнаха като редови полицаи. После Харди отиде да учи право, започна работа в областната прокуратура, а Ейб прекара десет години в полицията, като най-накрая се добра до отдел „Убийства“, където, според него, се чувствал у дома си. Ако вече не можеше да разчита да получи някакви вътрешни сведения от Арт Драйсдейл, за Ейб не се съмняваше. Видя го да седи на бюрото си зад стъклената преграда, да преглежда някакви документи и да яде сладолед от пластмасова купичка.

Мина през стаята, наля си чаша студено кафе, дръпна един стол и зачака. След малко сръбна шумно. Ейб вдигна поглед, после пак се наведе, без да променя изражението на лицето си.

— Елементът на изненада — отбеляза той, — стига да е в добри ръце, може да се окаже мощно оръжие.

Харди отпи пак от кафето, по-шумно от първия път. Глицки вдигна глава, лапна малко сладолед и премлясна. Един от колегите му застана зад Харди и спря.

— Не мога да му го отрека. Умее да издава прекрасни звуци.

Харди изпи кафето и остави на бюрото папката.

— Какво знаеш за госпожа Дженифър Уит?

След като хвърли поглед на документите пред себе си, Ейб ги бутна настрана.

— Не правех нищо важно.

Харди се усмихна.

— Много пъти си ми казвал, че нищо, което правиш в кабинета си, не е важно, нима това не е факт?