Читать «Отмъщение от отвъдното» онлайн - страница 53

Ето я, отново стоеше пред мен и макар по лицето й да забелязах бръчки, които ги нямаше преди, тя си беше почти същата точно като градчето. Усмихна ми се.

— Чарли Паркър. Радвам се да те видя.

Не знаех как да я поздравя. Протегнах ръка, но тя се шмугна покрай ръката ми, прегърна ме и поклати глава.

— Все същото непохватно момче — отбеляза тя според мен не без известна нежност. Пусна ме и ме огледа развеселено.

— Какво ще рече това?

— Идваш в къщата на хубава жена и искаш само да се ръкуваш с нея!

— Е, доста време мина. Не ми се иска да си въобразявам разни неща. — Отново се почувствах петнайсетгодишен. — Как е съпругът ти? Още ли си играе с кегли?

— Прозвуча ми малко гей — изкиска се тя.

— Едър мъж, който поваля твърди предмети с фалическа форма. Как човек да не си направи този извод?

— Кажи му го, като го видиш. Сигурна съм, че ще поговори с психоаналитика си.

— Не се съмнявам. Или ще ми рита задника оттук до Джърси.

Изражението й се промени. Част от веселостта й се изпари, а не разбрах какво точно я замени.

— Не, съмнявам се, че ще постъпи така с теб.

Отстъпи назад и отвори широко вратата.

— Заповядай. Приготвила съм обяд. Е, просто купих малко студени мезета, салати и пресен хляб. Ще се задоволим с това.

— Предостатъчно е. — Влязох в къщата и тя затвори вратата, промуши се покрай мен, за да ме поведе към кухнята, като за миг обхвана кръста ми с ръце и притисна корем към слабините ми. Изстенах.

— Какво има? — попита тя ококорена и невинна.

— Нищо.

— Хайде, кажи.

— Мисля, че още те бива във флиртуването.

— Стига да е за благородна кауза. Освен това не флиртувам с теб, не много. Дадох ти шанс преди много време.

— Наистина ли? — Опитах се да си спомня кога изобщо съм имал някакъв шанс с Аманда Грейс, но нищо не ми хрумна.

Последвах я в кухнята и я наблюдавах как пълни една кана от кран с филтър.

— Да, наистина — отговори тя, без да се обръща. — Трябваше само да ме поканиш. Не беше сложно.

Седнах.

— Тогава всичко ми се струваше сложно.

— На Майк не му се струваше.

— Е, той не беше толкова сложен.

— Не, не беше. — Тя се обърна и постави каната на масата. — И все още не е. С течение на времето установих, че това не е лошо.

— Той с какво се занимава?

— Поправя коли. Има сервиз в Оринджтаун. Още ходи на боулинг, обаче едва ли ще има собствена боулинг зала, докато е жив.

— Ами ти?

— Преди време преподавах в началното училище, обаче напуснах след раждането на втората ни дъщеря. Сега работя на половин ден за издателство на учебници. Може да се каже, че съм продавачка, но ми харесва.