Читать «Жътварите» онлайн - страница 25

Но въпреки това в „При Нейт“ не беше тъмно, нито безрадостно. Над бара целогодишно святкаха гроздове бели лампички, на всяка маса имаше свещ в стъклен абажур върху метална основа във формата на широк свещник. Основата бе завинтена в дървото с трисантиметрови винтове (мярка против подпийнали клептомани), а свърши ли поредната свещ, келнерките бързаха да я подменят. През почивните им дни същото вършеше Нейт — дребен мъж на шейсетина години с издължени уши и остър поглед, за когото вървяха различни приказки. Например, че още докато бил на служба във флота, веднъж при кръчмарско сбиване отхапал нечий нос. Не се знаеше вярно ли е или не, защото никой не смееше да го запита. Нейт бе любезен и приказлив, щом ставаше дума за спортни резултати, за ненормалниците от Нюйоркското кметство и разни други висши администратори, за общи приятели и семейни новини. Но опиташ ли да интимничиш с него, лицето му се вкаменяваше и той се оттегляше зад бара, а дръзналият да навлезе в деликатни теми сконфузено млъкваше. „При Нейт“ не е такова място, обичаше да казва самият той, без да уточнява какво точно има предвид. А постоянните клиенти си знаеха урока и никога не прекрачваха прага на търпимостта му.

И заведението, и собственикът бяха реликви от други времена, когато тази част на Куинс беше почти стопроцентово ирландска. Индийците, афганистанците, мексиканците и колумбийците пристигнаха доста по-късно, за да нацепят територията на малки анклави.

Самият Нейт обаче не беше ирландец и не празнуваше деня на св. Патрик както в ирландските кръчми. Атмосферата в неговия бар се дължеше по-скоро на определено състояние на духа или да речем на по-специално отношение към света. И затова в един постоянно променящ се град, с чуждестранните му миризми и недодялания акцент на външни хора, „При Нейт“ олицетворяваше стабилността. С други думи, барът принадлежеше към една по-стара епоха. Хората идваха в него, за да пийнат качествена напитка и да похапнат вкусно, без да се опасяват за холестерола и поредните дивотии на модните диети. И още нещо: доброто поведение бе задължително в заведението. Ако някой ругаеше, правеше го много тихо, особено в присъствието на дами. Сметката се плащаше на излизане, прието бе да се оставя подходящ бакшиш. Столовете бяха удобни, тоалетните — винаги чисти, от време на време се появяваха графити, но пък какво толкова? Нейт правеше чудесни коктейли, ръката му бе точна при наливането: нито ще прекали, нито пък ще пести алкохола. Само че не обичаше хора, които идват да се напият набързо с концентрат или разни силни мешавици. Веднъж бе изгонил компания колежанчета, поръчали трийсетина „Дайв Бомбър“, за да ги изпият на екс. Неслучайно наричаха този коктейл пикиращ бомбардировач, правеха го със сладък италиански ликьор и бира, за да лови бързо. Поначало Нейт мразеше всеки, който бърза да се натряска за броени минути, а сетне да буйства, както често постъпваха колежаните. Което не значеше, че не уважава местните младежи, които се стремяха към по-добро образование. Напротив, винаги бяха добре дошли в неговия бар, още повече че познаваше и родителите, и бабите и дядовците им. Но при сервирането на алкохол беше консервативен и безкомпромисен — който иска да се накърка, да върви другаде.