Читать «И няколко червени рози» онлайн - страница 199

— Не, нямам време… Отбих се по-рано, но беше излязла.

Любопитно. Сега й се стори още по-неспокоен. Езикът на тялото му излъчваше силен стрес.

— Исках само да кажа, че работата с теб ми достави истинско удоволствие.

— Оценявам помощта ти.

— Ти си изключителна личност — заекна Рейнолдс.

Олеле! Накъде биеше?

Той отбягваше погледа й. Прочисти гърло:

— Знам, че не ме познаваш много добре…

„Поне с десет години е по-малък от мен“ — рече си Катрин. Бореше се да сдържи усмивката и майчинските прояви. Питаше се къде ли ще я покани на вечеря.

— Опитвам се да кажа, че…

Но замълча. Извади от джоба си плик и й го подаде.

— Опитвам се да кажа, че се надявам да прегледаш молбата ми за работа в Бюрото — довърши Рейнолдс. — Повечето по-възрастни инспектори не ги бива за учители. Но знам, че това не се отнася за теб. За мен ще бъде чест да се уча от теб.

Данс отново потисна напушилия я смях.

— Благодаря, Дейвид. В момента нямаме свободни места, но ти обещавам, че ти ще си първият в списъка, ако се отвори възможност.

— Наистина ли? — грейна той.

— Абсолютно. Хубава вечер, Дейвид.

— Благодаря, Катрин. Ти си страхотна!

На фона на останалите възрастни…

Катрин се усмихна и влезе в кабинета. Отпусна се тежко в стола. Взря се в преплетения ствол пред прозореца. Телефонът й иззвъня. Не й се говореше. Погледна към екрана.

Поколеба се, но при третото позвъняване все пак отговори.

47.

Около оградата закръжи пеперуда и изчезна в двора на съседите. Не беше сезонът на големите огненочервени пеперуди, заради които наричат Пасифик Гроув „Градът на пеперудите“, и Катрин Данс се зачуди от кой ли вид е мимолетната й гостенка.

Седеше на задната веранда, влажна от следобедната мъгла. Беше тихо. Децата и кучетата бяха при родителите й. Носеше избелели дънки, зелена тениска и стилни спортни обувки — награда, която си позволи в чест на успешното приключване на случая. Отпи от чашата бяло вино.

Лаптопът й беше отворен на масата пред нея. Беше се включила като временен администратор в „Чилтън Рипорт“. Намери паролите за достъп в един от файловете на Джеймс Чилтън. Направи справка в разгърнатата книга и дописа текста: www.thechiltonreport.com/html/final.html

Прочете резултата. Усмихна се леко.

После затвори страницата.

Чуха се стъпки. Данс се обърна към Майкъл О’Нийл.

— Здрасти! — усмихна се той.

Очакваше да й съобщи по телефона решението на съдията в Лос Анджелис. В болницата й се стори много зает, не предполагаше, че ще се отбие. Но Майкъл О’Нийл винаги бе добре дошъл. Опита се да разгадае изражението му. Обикновено й се удаваше — познаваше го добре — но чертите му понякога бяха като на заклет покерджия.

— Вино?

— И още как.

Донесе чаша от кухнята и наля от любимото му червено вино.

— Нямам много време.

— Добре. Е? — нетърпеливо попита Данс.

— Спечелихме. Преди двайсет минути се е произнесъл. Направо е сринал защитата със земята.

— Наистина ли?

— Да.

Данс стана и го прегърна силно. Той обви ръце около нея и я притисна към здравите си гърди.

Време беше за наздравица.

— След две седмици Ърни ще представи обвинението пред съдебните заседатели. Няма съмнение, че ще го осъдят. Искат ни там във вторник, в девет сутринта, за да обсъдим свидетелските показания. Готова ли си за пътешествие?