Читать «И няколко червени рози» онлайн - страница 198

— Не я познавам. Станала е грешка.

— Била е в болницата, когато арестуваха майка ти. Наглеждала е децата ти.

Жената, прибрала Уес и Маги от детския кът.

— Тя не ги „наглеждаше“, Чарлс — въздъхна Данс. — Искаше да ги прибере. Дори не се опита да ми позвъни.

— Твърди, че си я обидила с расистки забележки.

— Исусе Христе, Чарлс! Казах й, че е некомпетентна. Това е.

— Не го е изтълкувала така. Но понеже репутацията ти е добра и имаше чисто досие, прокурорът не е склонен да даде ход на жалбата. Но все пак трябва да се разследва.

Той се намръщи, сякаш обмисляше сложна дилема, но не чак толкова заплетена.

— Поиска съвет как да процедира.

Явно от него самия. Данс схвана ситуацията — беше поставила Овърби в неудобно положение пред Хамилтън Ройс. Навярно омбудсманът бе останал с впечатление, че той не може да контролира подчинените си. А евентуална жалба срещу Ройс от страна на Бюрото щеше да постави под съмнение позицията на Овърби.

— Знам, че не си расистка. Но жената е много настойчива. — Той се вгледа в обърнатия лист, сякаш беше снимка от аутопсия.

Откога си в социалните служби?… Или твърде отскоро, или прекалено отдавна…

Катрин Данс усети, че шефът й преговаря — ако зареже жалбата срещу Ройс, ще съобщи на главния прокурор, че случаят с госпожица Еванс е разследван подробно и обвинението срещу Данс е безпочвено.

Ако обаче огласи поведението на Ройс, може да изгуби работата си.

Настана мълчание. Данс се изненада, че нищо в жестовете на Овърби не издава безпокойство. Тя обаче нервно потропваше с крак.

„Май схващам мащабната картина“ — подигравателно си помисли Данс. Без малко да й се изплъзне от устата, но прехапа език.

Трябваше да реши.

Колебаеше се.

Овърби потупа с показалец жалбата:

— Срамно е да ни занимават с такива неща. Затрупани сме с работа.

След случая с кръстовете, гонитбата на Дж. Доу и притесненията около майка й Данс усети, че няма сили за нова битка, не и за такава.

— Щом смяташ, че жалбата срещу Ройс ще ни отнеме прекалено много време, Чарлс, аз ще уважа мнението ти.

— Радвам се. Да се захващаме. Работа ни чака. А това тук също отпада.

Той взе листовете и ги пъхна в купчината.

— Никакво губене на време — усмихна й се.

— Да се захващаме — повтори Данс.

— Късно е вече… Приятна почивка, Катрин. И благодаря за успешното приключване на случая.

— Лека нощ, Чарлс.

Данс стана и излезе от кабинета. Почуди се дали и той се чувства омерзен като нея.

Много, много се съмняваше.

Данс се върна в „Женското крило“.

— Здравей, Катрин! — подвикна й някой точно когато посегна да отвори вратата на кабинета си.

Обърна се. Първо не го разпозна. После се сети — Дейвид Рейнолдс, младият полицай от шерифството. Не беше в униформа — носеше джинси, поло и сако. Усмихна се и сведе поглед:

— Не съм на дежурство.

Приближи се и застана на няколко крачки от нея.

— Разбрах, че случаят с кръстовете е разрешен.

— Малко изненадващо — съгласи се тя.

Беше пъхнал ръце в джобовете. Изглеждаше нервен.

— Момчето е добре, нали?

— Да.

— А Чилтън? Призна ли?

— Не, но няма нужда. Имаме свидетели и достатъчно улики.

Данс кимна подканващо към кабинета.