Читать «Лицето на измамата» онлайн - страница 3

Винаги й казваше направо, ако ставаше дума за момиче. Вероятно мислеше, че така я предпазва от емоционално натоварване.

Младата жена пое внимателно черепа и го заоглежда.

— Не е толкова малка. Най-вероятно на единайсет-дванайсет години. — Посочи леката пукнатина на горната челюст. — Престояла е на студа поне една зима. — Докосна нежно широкото отверстие на носа. — Негърка.

— Това ще помогне. — Джо направи гримаса. — Но не кой знае колко. Нямаме абсолютно никаква представа коя може да е тя. Не разполагаме със снимки за съпоставка. Знаеш ли колко много момичета бягат от къщи? Ако е от някой бедняшки квартал, може даже да не са сигнализирали, че е изчезнала. Родителите там обикновено са по-загрижени за поркането и дрогата, отколкото да държат под око своите… — Тръсна глава. — Извинявай. Забравих. Отворя ли уста, все изпадам в неудобно положение.

— Вече ти е станало навик, Джо.

— Само когато съм с теб. Тогава свалям гарда.

— Поласкана ли трябва да се чувствам? — Набърчи замислено чело, докато изучаваше съсредоточено черепа. — Знаеш, че мама от години вече не е помирисвала дрога. А и не се срамувам, че съм отраснала в бедняшки квартал. Може би нямаше да преживея случилото се, ако не бях закалена от дете.

— Щеше да го преживееш.

Тя не беше толкова сигурна. Прекалено близко до дъното бе стигнала, за да смята, че оцеляването й, и психическо, и физическо, бе гарантирано.

— Искаш ли кафе? Ние, децата от копторите, правим страхотен буламач.

Той трепна.

— Уф! Казах, че съжалявам.

Ив се усмихна.

— Реших просто да те накажа малко. Заслужаваш си го, след като правиш подобни обобщения. Кафе?

— Не, трябва да се прибирам при Даян. — Изправи се. — Не е нужно да бързаш с нея. И без това е била заровена толкова дълго. Даже не знаем кого търсим.

— Няма да бързам. Ще работя по нея нощем.

— Да, ти разполагаш с много време. — Погледна към купчината учебници върху масата. — Майка ти каза, че сега си учела физическа антропология.

— Задочно. Нямам кога да ходя на лекции.

— За Бога, защо сега пък антропология? Другото не ти ли стига?

— Реших, че може да ми бъде от полза. Все още не знам много неща.

— Но ти само работиш! Графикът ти е претоварен за месеци напред!

— Вината не е моя. — Младата жена направи физиономия. — Нямаше да стане така, ако вашият човек не бе споменал за мен пред „60 минути“. Не можеше ли просто да си държи устата затворена? И без това бях достатъчно заета.

— Е, все пак не забравяй кои са ти приятели. — Джо тръгна към вратата. — Не отивай в някой надут колеж.

— Точно ти ли ми го казваш? При положение че си завършил в Харвард?

— Това бе преди цяла вечност. Вече съм добро старо момче от южните щати. Последвай примера ми и стой там, където ти е мястото.

— Нямам намерение да ходя никъде. — Ив се изправи и постави черепа върху полицата над работното си място. — Идния вторник ще изляза да обядвам с Даян. Ако е съгласна изобщо да се уговаря повече с мен. Ще я помолиш ли от мое име?

— Ти я помоли. Аз няма да се меся повече. Имам си достатъчно проблеми. Не й е лесно да бъде съпруга на ченге. — Спря край вратата. — Лягай си, Ив. Те са мъртви. Няма да им навредиш с нищо, ако си позволиш малко сън.