Читать «Лицето на измамата» онлайн - страница 6

Хвана се, че вече се взира невиждащо в екрана на компютъра. Беше работила достатъчно. Нямаше почти никакво съмнение, че черепът принадлежеше на Боби Старнс.

Тогава забеляза знака на компанията „Логан“. Странно как човек до един момент не обръща внимание на подобни неща. Защо, по дяволите, е разпитвал за нея? Вероятно не е бил той. Сигурно бе станала някаква грешка. Тя и Логан се намираха на двата полюса.

Изправи се и раздвижи схванатите си рамене. Трябваше да опакова черепа на Боби, да го занесе заедно с отчета в къщата и да ги изпрати на следващата сутрин. Не обичаше в лабораторията й да има повече от един череп. Джо й се присмиваше, но тя чувстваше, че така не може да се съсредоточи. Затова утре щеше да изпрати Боби Старнс и доклада в Чикаго, а вдругиден родителите му щяха да знаят, че синът им вече се е прибрал у дома и вече не е един от изгубените.

„Приеми го, Ив.“

Майка й не разбираше, че търсенето на Бони така бе вплетено в тъканта на нейния живот, че тя изобщо не можеше да определи коя нишка беше Бони и коя — останалите изгубени. Това вероятно я правеше безкрайно по-нестабилна от Сандра.

Ив прекоси стаята и застана пред новия череп.

— Какво ли се е случило с теб? — прошепна тя, измъкна етикетчето с номера и го захвърли върху работния си стол. — Злополука? Убийство?

Надяваше се, че не е било убийство. Много я болеше при мисълта за ужаса, който бе преживяло детето преди смъртта си.

Смъртта на дете.

Някой бе люлял това момиче като бебе, бе го наблюдавал как прави първите си стъпки. Дано да е получила обич и радост, преди да свърши в онази дупка в гората.

Докосна леко скулата.

— Не знам коя си. Имаш ли нещо против да те наричам Манди? Това име винаги ми е харесвало.

Божичко, ето че вече разговаряше с черепи, а се притесняваше за психическото здраве на майка си. Винаги обаче й се бе струвало непочтително да се отнася към черепите безлично. Това момиче бе живяло, бе се смяло и бе обичало.

— Търпение, Манди — прошепна Ив. — Утре ще направя измерванията и скоро ще започна да вая. Ще те открия. Ще те отведа у дома.

Монтерей, Калифорния

— Сигурен ли си, че тя е най-добрият избор? — Джон Логан бе приковал поглед в екрана, върху който се разиграваше сцената пред затвора. — Не изглежда стабилна. Имам си предостатъчно проблеми, за да се разправям с жена със слаби ангели.

— Боже мой! Какъв мил човек си само — промълви Кен Новак. — Струва ми се, че тази жена има основателна причина да изглежда леко разстроена. През онази нощ бе екзекутиран убиецът на нейното момиченце.

— В такъв случай тя би трябвало да танцува от радост и сама да натисне спусъка. Аз поне бих постъпил точно така, а не да умолявам губернатора да отложи екзекуцията.

— Фрейзър бе осъден заради убийството на Теди Саймс. Беше заловен почти на местопрестъплението, преди да е успял да скрие тялото. Той обаче призна, че е убил още единайсет деца, в това число и Бони Дънкан. Разказал такива подробности, че не оставил никакво съмнение във вината си. Но не разкрил къде е заровил телата.

— Защо?

— Не знам. Побъркано копеле. Дори отказал да обжалва смъртната си присъда. Това направо влудило Ив Дънкан. Не искала да го екзекутират, преди да каже къде е дъщеря й. Страхувала се, че никога няма да я намери.