Читать «Лицето на измамата» онлайн
Айрис Джоансен
Айрис Йохансен
Лицето на измамата
Скъпи читателю,
Когато краят на „Лицето на измамата“ наближи, разбрах, че ще има още една книга за Ив Дънкан.
В началото Ив бе само съдебен скулптор без лична история. Но скоро заживя свой собствен живот, изпълнен с тъга и триумф, и се прояви като силна жена. Бе се научила да живее с най-големия кошмар — загубата на дете. Аз също съм майка и си представям каква мъка е преживяла. Неприятно ми е да се разделя с нея точно сега, когато издирването на Бони едва е започнало.
Затова създадох друга история. В стремежа си да върне Бони вкъщи, Ив се изправя пред едновременно интимно и ужасяващо предизвикателство. Един убиец ще подложи на изпитание издръжливостта й, ще я доведе до ръба на лудостта. И тя ще си зададе въпроса какво е готова да направи, за да оцелее.
Надявам се, че нямате търпение да откриете отговора.
Пролог
Щеше да се случи.
„О, Боже, не позволявай това да стане!“
Изгубена. Щеше да бъде изгубена.
Всички щяха да бъдат изгубени.
— Да тръгваме, Ив. Ти не искаш да си тук. — Джо Куин беше застанал зад нея. Четвъртитото му момчешко лице беше бледо и изопнато под сянката на черния чадър. — Нищо не можеш да направиш. Два пъти отлагаха екзекуцията му. Губернаторът повече няма да го позволи. Ще предизвика прекалено бурно недоволство сред обществеността.
— Трябва да го направи! — Сърцето й тупкаше така силно, че чак й причиняваше болка. Всичко й причиняваше болка. — Искам да говоря с надзирателя!
Куин поклати глава.
— Няма да пожелае.
— Вече сме се срещали. Той лично се обади на губернатора. Трябва да се видя с него. Той разбра за…
— Нека те заведа до колата. Много е студено, а ти си мокра до кости.
Тя поклати глава, вперила отчаяно поглед към входа на затвора.
— Тогава ти говори с него. Ти работиш във ФБР. Може би теб ще те послуша.
— Прекалено е късно, Ив. — Опита да я подслони под чадъра, но тя се дръпна. — Божичко, не трябваше да идваш.
— Ти дойде — посочи към тълпата журналисти, — те са тук. А кой има по-голямо право от мен самата да присъства? — Риданията я давеха. — Трябва да го предотвратя! Трябва да ги накарам да разберат, че не могат…
— Побъркана кучка!
Някой я дръпна грубо. Беше мъж на около четиридесет. Лицето му беше сгърчено от мъка, а по бузите му се стичаха сълзи. Едва го разпозна. Бил Върнър. Неговият син бе един от изгубените.
— Стой по-далеч от това! — Дланите му се впиха в раменете й. Разтърси я. — Остави ги да го убият. Причини ни достатъчно мъка. Не се опитвай да го отървеш отново! Дяволите да те вземат! Остави ги да изгорят онзи кучи син!
— Не мога… Те са изгубени. Трябва да…
— Стой далеч от това или, Господ ми е свидетел, ще те накарам да съжаляваш, че си…
— Остави я! Куин отскубна ръцете на Върнър от раменете й. — Не виждаш ли, че тя страда повече и от теб?
— Как не! Той уби момчето ми. Няма да й позволя да се опита да го измъкне отново!
— Нима мислиш, че аз не искам смъртта му? — попита разпалено Ив. — Той е чудовище. Иска ми се да го убия със собствените си ръце, но не мога да го оставя…
