Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 36

— Отдавна подозираме, че е продажен — отговори Арадел. — Но семейството му се ползва с голяма популярност сред широката общественост, а брат му е положил огромни усилия да скрие предишните му простъпки от околните.

— Прав сте, Арадел — обади се Уаксилий от отсрещната страна на помещението. — Положението е на път да стане доста неприятно.

— Не знам — вметна Уейн. — Може би не е знаел, че на гостите не им е чиста работата.

— Доста малко вероятно — каза Мараси. — А и дори да е така, няма значение. В момента, в който вестниците надушат новината… Братът на губернатора мъртъв в имение, пълно с прочути престъпници, и то — при такива съмнителни обстоятелства?

— С други думи — каза Уейн, като отпи още веднъж, — не съм бил прав. Забавата не е приключила.

— Много от тези хора са се застреляли един друг — отбеляза Уаксилий.

Всички се обърнаха към него. Беше коленичил до поредния труп и разглеждаше внимателно позата, в която беше паднал. След това вдигна очи към дупките от куршуми на стената.

Работата като защитник на закона — и то в Дивите земи — бе накарала Уаксилий да усвои широк диапазон умения. Бе отчасти детектив, отчасти полицай, отчасти лидер, отчасти учен. Мараси бе чела профилите, посветени на личността му, на поне десетина различни изследователи — всеки от които разглеждаше задълбочено психиката и нагласата на мъжа, който бе на път да се превърне в жива легенда.

— Какво имате предвид, лорд Ладриан? — попита Арадел.

— Битката се е водила между множество противници — каза Уаксилий, като посочи. — Ако атаката е била неочаквана и дело на външен човек — а госпожица Колмс е права, в това има най-много логика, — би било логично жертвите да са били застреляни от нападателя, след като е нахлул в помещението. Но положението на телата говори друго. Битката се е водила във всички посоки. Пълен хаос. Случайни хора, които стрелят един по друг. Мисля, че е започнала с нападател от средата на групата.

— Значи все пак е бил един от гостите — каза Арадел.

— Може би — отговори Уаксилий. — Информацията, която можем да извлечем от ъглите на телата и посоката на пръските кръв, е ограничена. Но тук има нещо странно, нещо много странно… Всички ли са били застреляни?

— Колкото и да е необичайно — не. Някой от присъстващите са пронизани с кинжал в гърба.

— Идентифицирали ли сте всички трупове? — попита Уаксилий.

— Повечето — отговори Арадел. — Избягвахме да ги местим твърде много.

— Искам да видя лорд Уинстинг — каза Уаксилий и се изправи, а мъглопелерината му прошумоля.

Арадел кимна на една млада жена-констабъл, която ги изведе от балната зала през една странична врата. Някакъв таен проход, вероятно? Плесенясалото стълбище, по което тръгнаха, бе толкова тясно, че бяха принудени да вървят един по един след жената, понесла лампа в ръка.

— Госпожице Колмс — прошепна тихо Уаксилий, — какво говорят статистиките за този тип престъпления?

„О, значи минахме на фамилни имена, така ли?“, помисли си тя.

— Съвсем малко. Мога да преброя на пръстите на едната си ръка случаите, в които се е случвало нещо подобно. Първо бих проверила какви са взаимовръзките между убитите. Всички ли са били замесени в контрабанда, капитан Арадел?