Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 37

— Не — отговори той иззад тях. — Някои са били контрабандисти, а други — рекетьори. Имало е и собственици на клубове за хазарт.

— Значи не се касае за опит да се завземе властта върху точно определен вид дейност — отбеляза Мараси, а гласът и отекна във влажния каменен тунел. — Трябва да открием какво общо имат тези хора един с друг. Каква е причината тъкмо те да са избрани за обекти. А онзи, за когото е най-вероятно да е стоял зад всичко това, е мъртъв.

— Лорд Уинстинг — отбеляза Уаксилий. — Смяташ, че ги е примамил тук под фалшив предлог с намерението да извърши масова екзекуция, но нещо се е объркало?

— Това е само една от теориите.

— Не е бил от този тип боклуци — обади се Уейн от края на редицата.

— Познаваш ли Уинстинг? — попита Мараси, като погледна през рамо.

— Не лично — отговори Уейн. Но е бил политик. Политическите боклуци не са същите като обикновените боклуци.

— Склонен съм да се съглася — заяви капитан Арадел. — Макар че лично аз не бих се изразил така поетично. Знаем, че Уинстинг е бил корумпиран, но в миналото се е ограничавал предимно до по-дребни мошеничества — продавал е товарно пространство на контрабандисти, когато му е изнасяло, сключвал е не особено чисти сделки с недвижими имоти от време на време. Най-вече е приемал подкупи в брой срещу политически услуги. Наполедък се разпространиха слухове, че ще обяви гласа си в Сената за продажба. Тъкмо ги проучвахме. Дотук, обаче, не бяхме успели да открием доказателства. Така или иначе, да убие хората, готови да му платят, би било равнозначно на това да взриви сребърната си мина с динамит, за да се опита да открие злато.

Пристигнаха в подножието на стълбището, където завариха още четири трупа — явно телохранителите на Уинстинг, всеки от които бе убит с куршум в главата. Уаксилий клекна до тях.

— Застреляни в гръб, откъм обезопасената стая — прошепна той. — Бързо, един след друг.

— Как ги е накарал просто да си останат на място и да го оставят да ги убие един след друг?

— Не ги е — отговори Уаксилий. — Бил е прекалено бърз, че да успеят да реагират.

— Ферохимик — каза Уейн тихо. — По дяволите.

Наричаха ги Стоманени стрели — ферохимици, които умееха да съхраняват скорост. За целта се движеха бавно за известно време, но след това можеха да се възползват от натрупания резерв. Уаксилий вдигна поглед. Мараси зърна нещо в очите му — някакъв глад. Мислеше, че чичо му има нещо общо с всичко това. Това бе първата му мисъл всеки път, когато установеше, че някое престъпление е извършено от Металороден. Накъдето и да се обърнеше, виждаше сянката на Костюма, надвиснала над рамото му — призрака на човека, който Уаксилий се бе оказал неспособен да спре.

Доколкото можеха да познаят, сестра му още беше при Костюма. Мараси не знаеше много за това. Уакс отказаше да споделя подробности.

Той се изправи с мрачно изражение и се приближи до вратата зад убитите мъже. Отвори я и влезе, а Мараси и Уейн го последваха веднага. Вътре завариха един-единствен труп, седнал в креслото в средата на помещението. Гърлото му беше прерязано. Кръвта, обляла предната част на дрехите му, бе гъста и засъхнала като боя.