Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 34

Балната зала на горния етаж бе осеяна с трупове. Мараси и Уаксилий спряха на входа и огледаха хаоса. Мъртвите жени и мъже носеха красиви, луксозни дрехи — изящни бални рокли, умело скроени черни костюми. Шапките, паднали от главите им, се търкаляха по пода, а скъпият килим бе целият в широки, червени локви, образувани около телата. Изглеждаше, сякаш някой е метнал кошница яйца във въздуха и я е оставил да падне и да разпилее съдържанието си навсякъде.

Клод Арадел, генералът на констаблите за Четвърти октант, си проправяше път през телата. В много отношения външният му вид противоречеше на представата за констабъл. Правоъгълното му лице бе обрасло в неколкодневна червеникава брада — бръснеше се, когато му дойдеше такова настроение. Загрубялата му кожа, прошарена с бръчки, свидетелстваше за множеството дни, прекарани на полева служба, вместо зад бюро. Вероятно вече отиваше към шейсет години, но отказваше да разкрие истинската си възраст, и дори в октантското му досие имаше само въпросителен знак на мястото на рождената му дата. Бе сигурност беше ясно обаче, че в жилите на Арадел не течеше и капчица благородническа кръв.

Преди около десет години бе подал оставка от службата си като констабъл, без да даде конкретна причина за това. Според слуховете, бе ударил тавана на повишенията, до които можеше да се издигне човек без знатно потекло. За десет години, обаче, можеха да се променят много неща, и когато Бретин бе излязъл в пенсия — скоро след екзекуцията на Майлс Стоте живота преди близо година, — търсенето на нов генерал бе довело службата до Арадел. Той се бе съгласил с това предложение и бе излязъл от пенсия, за да приеме новата работа.

— Ладриан — поздрави той, като вдигна поглед от един от труповете. — Добре. Вече си тук.

Прекоси помещението и хвърли поглед на Мараси, която отдаде чест. Той не я освободи.

— О-о — проточи Уейн, като надникна в залата. — Забавата вече е приключила.

Уаксилий влезе вътре и хвана ръката, която Арадел му протягаше.

— Това е Чип Ерикъл, нали? — попита Уаксилий, като кимна към най-близкия труп. — За когото се говори, че ръководи контрабандата в Третия октант?

— Да — потвърди Арадел.

— И Изабалин Фрелия — забеляза Мараси. — Поквара! Досието и при нас е почти толкова дебело, колкото на Уейн, но прокурорите така и не успяха да я подведат под съдебна отговорност.

— Седем от труповете тук са на хора с не по-малко лоша слава — обясни Арадел, като посочи няколко от телата. — Повечето са от престъпни групировки, макар че някои са членове на благороднически семейства със… съмнителна репутация. Останалите са представители от висок ранг на други важни организации. Общо близо трийсет мъртви важни клечки — заедно с по няколко телохранителя на всеки.

— Половината от престъпния елит на града — каза Уаксилий тихо, като коленичи до един труп. — Поне.

— Всички те са хора, които не бяхме способни дори да докоснем — добави Арадел. — Не че не сме се опитвали, държа да отбележа.

— Защо сте такива посърнали, тогава? — попита Уейн. — Би трябвало направо да пеем от щастие, нали така? Някой е свършил цялата работа вместо нас! Можем да си вземем цял месец почивка.