Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 16

— А кой, тогава?

— Моля?

— Познаваме се от цяла година, лорд Уаксилий — каза Стерис. — Приемам ви такъв, какъвто сте, но не страдам от никакви илюзии. Все нещо ще се случи на сватбата ни. Ще нахлуе някой злодей, размахал пистолети. Или ще открием експлозиви под олтара. Или пък отец Бин някак си ще се окаже ваш отколешен враг и ще се опита да ви убие, вместо да изпълни обреда. Нещо ще се случи. Просто се опитвам да се подготвя за това.

— Говориш сериозно, нали? — попита Уакс с усмивка. — Наистина обмисляш да поканиш някой от враговете ми, за да можеш да планираш инцидента, който ще се случи по време на сватбата.

— Вече ги подредих според нивото на опасност и лекотата, с която ще можем да ги открием — отговори тя и прелисти записките си.

— Чакай — каза Уакс, стана и се приближи до нея.

Наведе се над рамото й и погледна листата. Всеки съдържаше по една подробна биография.

— Ейп Мантън… Момчетата от Дашир… Поквара! Рик Стрейнджър. Бях го забравил. Откъде ги намери?

— Премеждията ви са всеизвестни — обясни Стерис. — И будят все по-силен интерес сред широкото общество.

— Колко време ти отне да ги съставиш? — попита Уакс, докато разглеждаше биографиите.

— Исках да бъда изчерпателна. Този тип неща ми помагат да мисля. Освен това исках да разбера с какво сте се занимавал досега.

Всъщност, това беше доста мило. По странния начин, присъщ на Стерис.

— Покани Дъглас Венчър — предложи Уакс. — Може да се каже, че сме приятели, но никак не държи на пиене. Със сигурност ще забърка някаква каша по време на коктейла след церемонията.

— Отлично — отговори Стерис. — А останалите тридесет и седем места от вашата страна на залата?

— Покани по-знатните шивачки и ковачи, които работят за къщата на рода ми — каза Уакс. — И началниците на констаблите от различните октанти. Би било хубав жест.

— Съгласна съм.

— Ако искаш да помагам повече с организацията на сватбата…

— Не — според протокола, единствената ви задача беше да изпратите официална покана на отец Бин да изпълни обреда. Иначе ще се справя — това е идеално занимание, с което да си уплътня времето. Въпреки това, обаче, един ден бих искала да разбера какво пише в малката книжка, която четете така често и задълбочено.

— Ами…

От долния етаж се чу как входната врата на имението се отваря с трясък и чифт крака, обути в тежки ботуши, затрополяха нагоре по стълбите. Миг по-късно вратата на кабинета рязко зейна и Уейн едва не влетя вътре. Дариънс, икономът, го следваше с виновно изражение.

Средно висок, слаб и жилав, Уейн имаше кръгло, чисто обръснато лице и — както обикновено — бе облякъл старите си дрехи от Дивите земи, макар Стерис изрично да бе настояла да го снабди с нов гардероб поне три отделни пъти.

— Защо не опиташ да използваш звънеца някой път, Уейн? — попита Уакс.

— О, не. Така икономът ще разбере, че влизам — отвърна Уейн.

— Което е и целта.

— Хитри, наблюдателни човечета такива — заяви Уейн и затръшна вратата пред физиономията на Дариънс. — Не може да им се има доверие. Виж, Уакс, трябва да вървим! Стрелецът прави нов удар!