Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 169

Писмата наистина съдържаха подробности за връзка — или по-скоро за много такива. Това бяха лични кореспонденции с водачите на домове из целия град. Макар и да използваха евфемизми и заобиколни названия, съвсем ясно и говореха за корупция.

Мараси чувстваше как изстива, докато преглеждаше писмо по писмо. Написаното беше непроницаемо. Съгласяваме се, че определени услуги ще бъдат извършени или Условията са приемливи, съгласно предишното ни споразумение. Но имаха дати и умът й бързо правеше връзките с бележките й в участъка. Това вече беше доказателство. Прегледа още от писмата. Да, съвпадаха със собствените и статистически анализи. Това бяха обещанията на Инейт за политически услуги в замяна на подкупи.

Заради завоалирания език не можеше да се нарече димящ пистолет — но най-малкото беше горещ. Още по-хубаво — Инейт бе добавял бележки към повечето писма, за да не забрави важни подточки. Ето например това, в което вероятно ставаше дума за обещание от Инейт да настоява за по-високи тарифи при импортирането на стомана, идваща извън града, в замяна на благоприятна сделка при закупуването на земя от член на собственото му семейство. Друго, по-скорошно, се отнасяше до съдийска длъжност, на която Инейт бе назначил издънка от семейство Хамъндес.

И досега беше подозирала корупция, но това беше разтърсващо — да го види, обсъждано по този начин, черно на бяло. Продължи да рови във връзката. Нямаше писма до семейство Лекал, основните му съперници. Нито до Уаксилий, видя с облекчение Мараси, нито по-стари, до предшественика му Едуорн Ладриан, чичото на Уаксилий.

Под писмата имаше счетоводна книга и според Мараси щеше да съдържа онова, което Инейт смяташе, че му дължат, както и състоянието на личните му сметки. Бързият преглед не и съобщи достатъчно, за да е напълно сигурна, но изглеждаше разумно предположение.

Тя седна, стиснала всичко това в ръце с чувството, че я залива вълна. Поквара. Хората с право се бунтуват. Това ли беше първопричината за плана на Кървящата? Да изблъска Инейт в светлината на прожекторите, а след това да го подкопае и да информира общественото внимание колко е корумпиран — а всъщност и колко корумпирани са буквално всички благороднически семейства в града? Ако разкриеше тези писма, Мараси можеше да се впише идеално в плановете на създанието. От това й призляваше. Ако наистина бе толкова корумпиран, не беше ли редно да бъде посочен и свален от длъжност?

Тя пъхна бързешком писмата в чантата си. Капитан Арадел трябваше да ги види. Мараси затвори и заключи сейфа, върна обратно ключа и тръгна нагоре по стълбите. Не искаше да я открият в мазето, когато лакеят се върне, за да я извести, че е намерил карета.

Инейт ще се закълне, че са били подхвърлени от Кървящата, помисли си Мараси, когато достигна горния етаж. Ще се измъкне с лекота. Но като се оставеше това настрана, щом забележи, че писмата ги няма, доста бързо щеше да се ориентира кой ги е взел. Същият прислужник продължаваше да чисти. И вече беше видял Мараси да слиза и да се връща.